Воден от възпитанието си като син на сенатор от Кънектикът, Джордж Хърбърт Уокър Буш, наричан от семейството и приятелите си просто „Попи”, беше активен и прагматичен политик. Той се опитваше да вдъхновява американската нация с ясни политики.
Буш-старши има звездна политическа кариера, методично издигайки се в йерархията на американската администрация, но никога не стана алчен за власт.
Изглеждаше, че Буш винаги е на правилното място в правилния момент, завоювайки победите си през годините. А най-големият му триумф беше избирането му за 41-ви президент на САЩ през 1988 г.
РАННИ ГОДИНИ
След атаката срещу Пърл Харбър 18-годишният тогава Буш се записва за пилот във военновъздушните сили на САЩ. Две години по-късно самолетът му е уцелен от японците и бъдещият президент е принуден да спасява живота си с помощта на парашут.
През следващите 20 години той се фокусира върху завършването на Университета Йейл, сключването на брак, създаването на семейство и печеленето на пари от петролния си бизнес в Тексас.
ПОЛИТИЧЕСКА КАРИЕРА
През 1964 г. той се кандидатира и губи на изборите за сенатор на Тексас. Две години по-късно обаче той се завръща в политиката, печелейки място в американската Камара на представителите.
На Буш се гледало като на визионер, затова президентът Ричард Никсън го насърчил да напусне мястото си в Конгреса, за да се кандидатира отново за сенаторски пост през 1970 г. Тогава Буш губи за втори път.
Все пак Никсън, който много ценял лоялността на Буш към Републиканската партия, го назначил за посланик на САЩ в ООН, където той получил ценен опит в международната политика в продължение на две години.
След това Никсън го поставил на чело на Националния комитет на Републиканската партия по време на развоя на аферата „Уотъргейт”. По този начин компрометираният американски президент Никсън дал на Буш необходимите връзки с лоялни републиканци, които по-късно му помагат да напредне в политическата си кариера.
Следващата му спирка е двугодишно дипломатическо представителство в Китай, което още повече затвърждава външнополитическия му опит.
Компетентният, консервативен и все по-опитен Буш след това е назначен за шеф на ЦРУ, където остава в продължение на две години.
ПЪТЯТ КЪМ БЕЛИЯ ДОМ
По време на житейското му пътешествие, името на Буш е спрягано за вицепрезидент на Никсън по време на изборите през 1968 г. на мястото на Спиро Агню. Буш е почти избран и за кандидат вицепрезидент на Джералд Форд през 1976 г.
Близък до властта и политиката в продължение на години, Буш е заразен от желанието да влезе в Белия дом и се кандидатира за президент от Републиканската партия през 1980 г., но губи номинацията от съпартиеца си Роналд Рейгън. Все пак той е избран за негов заместник.
След като печели симпатиите на хората по време на двата мандата от управлението на Рейгън, Джордж Буш става първият вицепрезидент след Мартин Ван Бюрен, който се катапултира от вицепрезидентското направо на президентското място в Овалния кабинет. Също както и Ван Бюрен, той е победен в опита си да стане президент за втори път, когато Бил Клинтън става държавен глава през 1992 г.
Буш влиза в Овалния кабинет с добре изградена биография: герой от войната, конгресмен, председател на партия, експерт по външна политика и шеф на една от специалните служби. В известен смисъл обаче това е само биография.
По природа Буш не е политик или изявен в кампаниите като Рейгън, Бил Клинтън или Джон Кенеди. Проблясъкът на нетърпение, който той допуснал по време на президентския дебат през 1992 г., извежда наяве истинската му същност – на мъж, който няма търпение да се захване за работа, както и неудобството, което изпитва да бъде обграден от заяждащи се политици.
Въпреки, че Буш има дълбоки корени в Републиканската партия, на него се гледало с леко подозрение от страна на съпартийците му, тъй като мисленето му се смятало за твърде умерено.
В опит да убеди Републиканската партия, че има твърда ръка, по време на речта си през 1988 г., с която обявява кандидатурата си за президент, той обещава, че няма да увеличава данъците, ако бъде избран. Тогава той произнася прословутата си реплика: „Четете по устните ми. Без нови данъци”. Това са думи, които после му се налага трудно да преглътне.
Въпреки че е запомнен с това, че нарушава обещанието си за данъците, Джордж Буш-старши налага две забележителни концепции в американския обществен живот.
В ерата на грубост и нетолерантност, която мнозина свързват с управлението на Тръмп, Буш призовава за „по-мила и по-нежна нация”. Това доказва каква е неговата същност, както и желанието му да наложи рационален и консервативен дискурс.
Както и Хърбърт Хувър преди него, Джордж Буш насърчава доброволчеството. Той учредява наградите „Точки светлина” по време на президентския си мандат и помага за основаването на съществуващата и до днес Фондация „Точки светлина”, която насърчава доброволчеството.
Буш е последният президент на САЩ, който работи за създаването на международна коалиция за справяне с инвазията на Ирак в Кувейт, както и последният ветеран от Втората световна война, който служи като държавен глава на САЩ.
ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ
През 2016 г. бившият председател на Републиканската партия, която му дава възможността да стане президент, тихо се обърна срещу нея, като гласува за кандидата за президент на Демократическата партия Хилари Клинтън.
Буш доживя до 94 години, поставяйки рекорд за най-възрастен бивш президент на САЩ, задминавайки Джералд Форд.
ЗАБАВНАТА СТРАНА НА ЖИВОТА
Буш създаде и странна традиция – на своите рождени ден, въпреки притесненията на семейството си, да скача с парашут. Той го направи на 75-ия, 80-ия, 85-ия и дори на 90-ия си рожден ден, въпреки борбата с Болестта на Паркинсон. Той скачаше, спомняйки си, че когато той и колегата му пилот са се спасявали от горящия военен самолет през 1944 г., парашутът на партньора му не се отворил.
Ако скоковете с парашут на Буш могат да се сметнат за предизвикателство към съдбата, със сигурност диетата му не е причината за дълголетието на президента. Той обичал да похапва вредна храна, хранел се бързо и в големи количества. Буш-старши дори е известен с това, че забранил публично яденето на броколи в Белия дом и „Еър Форс 1”, въпреки всеизвестното здравословно действие на зеленчука.
„Не обичам броколи. Не ги обичам от тогава, когато бях малък и майка ми ме караше да ги ям. Аз съм президент на Съединените щати и няма никога повече да ям броколи!”, казал Буш някога.
