„Жизнените показатели“ на Земята са в най-лошото си състояние от началото на цивилизацията

„Жизнените показатели“ на Земята никога не са били в по-лошо състояние. За това предупреждава международен екип от учени, които са стигнали до извода, че животът на Земята е в сериозна опасност –

за първи път от началото на цивилизацията.

Докладът установява, че 20 от 35-те планетарни жизнени показатели, чрез които се проследява климатичната криза, са на рекордно високи стойности.

Освен емисиите на парникови газове, глобалната температура и покачването на морското равнище, индикаторите включват също броя на хората и селскостопанските животни.

Много климатични рекорди бяха счупени през 2023 г., включително глобалната температура на въздуха, температурата на океана и площта на морския лед в Антарктика, се посочва в доклада.

Най-високата месечна повърхностна температура, регистрирана някога, е отчетена

през юли и вероятно е била най-горещата на планетата от 100 000 години.

Учените подкрепят твърденията си с безпрецедентния сезон на горски пожари в Канада, който доведе до огромни количества емисии на въглероден диоксид. Те възлизат общо на 1 милиард тона CO2, което се равнява на

цялото годишно производство на Япония, петият най-голям замърсител в света.

Учените твърдят, че пожарите в Канада може да показват нова повратна точка към постоянен пожарен сезон.

Изследователите призовават за преход към глобална икономика, която дава приоритет на благосъстоянието на хората и намалява свръхпотреблението и прекомерните емисии.

Топ 10% от продуцентите на парникови емисии са отговорни за почти 50% от глобалните емисии през 2019 г., посочват те.

Без действия, които се занимават с основния проблем на човечеството да взема повече от Земята, отколкото може безопасно да даде, ние сме на път до потенциалния колапс на природни и социално-икономически системи и свят с непоносими горещини и недостиг на храна и прясна вода“, заявява д-р Кристофър Улф от Орегонския държавен университет (OSU) в САЩ, който е и водещ автор на доклада.

Според него до 2100 г. между 3 и 6 милиарда души може да се окажат извън оазисите на Земята, което означава, че ще се сблъскат с тежки горещини, ограничена наличност на храна и повишени нива на смъртност, предупреждава ученият, цитиран от The Guardian.

„Животът на нашата планета очевидно е под заплаха. Статистическите тенденции показват дълбоко тревожни модели на свързаните с климата променливи и бедствия. Открихме също малък напредък, който да докладваме, що се отнася до борбата на човечеството с изменението на климата“, обяснява проф Уилям Рипъл от OSU и съавтор на доклада.

Според него целта на екипа е да съобщи факти за климата, като бъдат отправени и препоръки за политики.

„Морален дълг на учените и нашите институции е да предупредят човечеството за всяка потенциална екзистенциална заплаха и да покажат лидерство в предприемането на действия“, казва Рипъл.

Анализът, публикуван в списание Bioscience, представлява актуализация на доклад от 2019 г., който е одобрен от 15 000 учени.

„В продължение на няколко десетилетия учените последователно предупреждават за бъдеще, белязано от екстремни климатични условия, причинени от продължаващите човешки дейности“, се посочва в него.

„За съжаление, времето изтече… ние тласкаме нашите планетарни системи към опасна нестабилност“, заключават учените.

„Тези рекордни крайности са тревожни сами по себе си и също така има опасност да предизвикат повратни точки, които могат да причинят необратими щети и допълнително да ускорят изменението на климата. Най-голямата ни надежда да предотвратим каскада от повратни точки на климата е да идентифицираме и задействаме положителни повратни точки в нашите общества и икономики, за да осигурим бърз и справедлив преход към устойчиво бъдеще“, поясни професор Тим Лентън от Университета на Ексетър в Обединеното кралство.

Докладът посочва примери, сред които са тежките наводнения в Китай и Индия, екстремните горещи вълни в САЩ и изключително интензивните средиземноморски бури,

довели до смъртта на хиляди хора в Либия.

В доклада се казва, че до средата на септември е имало 38 дни със средни глобални температури с повече от 1,5C над прединдустриалните нива, което е дългосрочната цел на света за ограничаване на климатичната криза.

До тази година такива дни са били рядкост, заявяват изследователите.

Други политики, препоръчани от учените, включват постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, засилване на защитата на горите, преминаване към растителни диети в богатите страни и приемане на международни договори за

прекратяване на нови въглищни проекти и постепенно премахване на нефта и газа.

„Ние също така призоваваме за стабилизиране и постепенно намаляване на човешката популация с равенство между половете чрез доброволно семейно планиране и чрез подкрепа на образованието и правата на жените и момичетата, което намалява нивата на раждаемост“, предлагат учените.

„Големите проблеми се нуждаят от големи решения. Следователно трябва да променим гледната си точка за извънредната климатична ситуация от това да бъдем просто изолиран екологичен проблем към системна, екзистенциална заплаха. Въпреки че глобалното затопляне е опустошително, то представлява само един аспект от ескалиращата и взаимосвързана екологична криза, пред която сме изправени – например загуба на биоразнообразие, недостигът на прясна вода и пандемии“, посочват авторите.

Д-р Глен Питърс от Global Carbon Project посочи преди време, че глобалните емисии от въглероден двуокис трябва да намалеят с 45%, за да има човечеството шанс да задържи затоплянето под 1.5 градуса по Целзий.

През септември друг анализ на земната система, използващ девет планетарни граници, заключи, че животоподдържащите системи на тази планета са били толкова повредени, че Земята е „далеч извън безопасното пространство за човечеството“. Планетарните граници са границите на ключови глобални системи – като климат, вода и разнообразие на дивата природа – отвъд които способността им да поддържат здрава планета е в опасност от провал.