Емирдерсън Мнангагва положи клетва като президент на Зимбабве на церемония пред пълен стадион в столицата на страната Хараре.По този начин той официално пое поста на Робърт Мугабе, който управлява африканската държава в продължение на 37 години.
93-годишният Мугабе подаде във вторник оставка след безкръвен военен преврат, при който бе поставен под домашен арест.
Мнангагва е бившият вицепрезидент и дясна ръка на Мугабе, но по-рано този месец бе обвинен в нелоялност и уволнен, когато влезе в конфликт с амбициозната съпруга на Мугабе Грейс, която също имаше апетит към президентския пост.
Отстраняването му бе тактическа грешка от страна на Мугабе, тъй като 73-годишният Мнангагва, известен с прякора „Крокодила”, има подкрепата на армията.
Зимбабвийците масово подкрепиха военния преврат, тъй като Мугабе, някогашен герой на борбата за освобождение, ставаше все по-непопулярен заради посегателствата срещу човешките права и икономическата криза в страната.
Анализатори обаче изразяват тревога, че Мнангагва може би няма да бъде с нищо по-различен, тъй като е част от дългогодишната управляваща каста.
Въпреки че Менгагва е отменил дългогодишния владетел на Зимбабве, той все още се свързва от мнозина с някои от най-лошите зверства, извършени по време на управляващата партия „Зану-ПФ”, откакто страната получи независимост през 1980г.
„Всеки път, когато обикаляме по улиците на Хараре, говорим с младите хора, които са безработни, техният приоритет е икономическа реформа, а не политическа реформа. Говорихме с толкова млади завършили, които ни казаха, че никога не са имали работа”, коментира репортерът на Би Би Си Бен Браун, който отразява встъпването в длъжност на новия президент.
Смята се, че равнището на безработица е около 90%. Тези данни обаче са спорни. Изчислените от Световната банка прогнози, базирани на данните на Международната организация на труда, показват, че цифрата е едва 5% през 2016г., докато най-големият профсъюз в Зимбабве твърди, че безработицата е достигнала 90% тази година.
Определението на Световната банка обаче обхваща само онези, които активно търсят работа. Много от тези, които не се броят, не могат да търсят работа въпреки желанието си, защото виждат възможностите за работа като ограничени или защото са ограничили трудовата мобилност или са изправени пред дискриминация или структурни, социални или културни бариери.
