Безценното златно съкровище от Надсентмиклош прави първия си поход отвъд Хабсбургската империя за изложба в София. To гостува в Националния археологически институт с музей при БАН и може да се види от 6 април до 9 юли. То е най-голямото златно съкровище от Ранното средновековие. 23 съда с общо тегло почти 10 килограма, почти всички от 20 до 22 каратово злато, изработени с великолепно качество и прецизност, еклектично като произход на отделните експонати.
Съкровището е открито по случайност през 179 г. в областта Банат и оттогава, вече повече от 2 века, вълнува археолози, историци, културолози, дори лингвисти. Обект на повече от 100 научни публикации, находката все още е забулена в загадки.
Сред въпросите, които си задават редица историци са кой е бил собственик на съкровището; защо то е било заровено от него, след като е било събирано повече от век; какво стои в дъното на разностилието в цялостния комплект? Все още не е ясен произходът на Надсентмиклошкото съкровище. Има теории, че то може да е хунски, аварски, сасанидски, печенежки или византийски. А може и да е български – свързан с някой от управителите на северозападния отвъддунавски комитет на страната.
„Не казвам, че е българско. Това е възможно, но не е важното“, заяви директорът на Археологическия музей при БАН доц. д-р Людмил Вагалински, който добави, че всъщност находките са важни за корените на нашата държава.
Надсентмиклошкото съкровище се състои от седем преработени в кани бутилки, четири купи с токи, две по-малки купи с дръжка, една овална купа с плоска дръжка, малка издута купа, две купи с глава на бик и купа с форма на наутилус, два бокала, две чаши и един ритон. В състава му се включват общо 6 двойки съдове. По предметите са изобразени човешки фигури, митологични сюжети, фантастични животни. Препратки има към различни моменти от Античността, срещат се и християнски символи. Върху част от съдовете има и инкрустирани надписи – както гръцки, така и все още неразчетени.
