Европейският съюз трябва да разполага с повече възможности да се финансира пряко, а не да зависи от вноски на страните-членки, препоръчва доклад, който бе представен от бившия италиански премиер Марио Монти пред Европейския парламент на 12 януари. Един от авторите на документа е депутатът Ален Ламасур (ЕНП, Франция), който подчерта в интервю, че целта на исканите промени не е заграбване на власт от Брюксел за сметка на страните-членки.
Към момента около 80% от европейския бюджет се дължат на преки вноски от страни-членки, определяни на база на техния брутен национален доход. Това не винаги е било така – в миналото много по-голямо значение са имали други източници на приходи, сред които са митата от вноса на стоки в ЕС и отчисления на база на ДДС. През 2014 г. бе възложено на Марио Монти да изготви препоръки за нова система на самостоятелни приходи в бюджета на ЕС, наричани „собствени средства“. При изслушването си във връзка с поемането на бюджетния ресор на 9 януари комисарят Гюнтер Йотингер даде индикации, че вероятно ще използва доклада в предстоящия преглед на текущата многогодишна финансова рамка, която обхваща периода 2014-2020 г.
Как предлагате да се финансира ЕС в бъдеще?
Документът е изготвен от група под ръководството на г-н Монти, в която са включени представители на Европейския парламент, Съвета и Комисията. От името на Парламента по него работихме аз, Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия) и бившия депутат от България Ивайло Калфин. През 80-те години на ХХ век националните вноски първо играеха допълваща роля, а постепенно замениха все повече останалите източници на приходи в бюджета. Това обаче доведе до проблеми при договарянето на бюджетните рамки. Всеки път, когато тече дискусия в Съвета за многогодишната финансова рамка или за годишните бюджети, вместо да се обсъжда как да се финансират общите цели, всеки министър се безпокои само за едно нещо, което е: „Как да си върна това, което давам?“. Последните преговори за многогодишната финансова рамка през 2013 г. бяха ужасяващи.
Има ли по-добра алтернатива, според вас?
Европейският съюз може да намери други решения на проблема с финансирането – например, разработването на нова система, която включва, както традиционните „собствени средства“ (мита и ДДС вноски), така и нови източници на приходи. При подготовката на доклада представителите на Парламента настояваха предложенията за източници на финансиране да не се ограничават до едно-две, а да включват широк набор от възможни решения. Така, ако в определена година, конкретен вид данък не донесе очакваните приходи, това няма да повлияе отрицателно на бюджета на ЕС.
Няма ли страните-членки да изразят безпокойство, че ще загубят контрол над бюджета, ако той стане по-малко зависим от преките вноски на страните-членки?
Разбира се, това ще бъде един от аргументите на финансовите министри, но това е заблуда. Въобще няма да има прехвърляне на правомощия. Евентуални решения относно добавка към ДДС ще бъдат взети от тези, които вземат същите решения на национално ниво. На европейско ниво те ще изпълняват същата роля, каквато и на национално ниво.
Ще има ли повече средства в бюджета?
Целта на доклада не е увеличаването на размера на бюджета, който в момента се равнява на около 1% от брутния вътрешен продукт на ЕС. Това обаче може да е последица от разнообразяването на източниците на приходи. Докато бюджетът се финансира от национални вноски, увеличаването му е политически невъзможно. Но ако той се основава на непреки данъци, например ДДС или данък върху въглеродните емисии, данъчните приходи могат да се увеличат автоматично с годишния икономически растеж. Така получавате повече пари, без да се вземат политически решения и без да се увеличава относителното бреме за данъкоплатеца.
