Парламентът е против намаляването на парите в европейския бюджет за инфраструктура и изследвания, заявява докладчикът на ЕП Йенс Гайер (С&Д, Германия) относно финансовия план за 2017 г. Ако страните в ЕС искат да заделят повече средства за Европейския фонд за стратегически инвестиции, това трябва да стане според него чрез промени в седемгодишната финансова рамка. Бюджетът на Европейския съюз за догодина влезе в сила, след като Европарламентът го гласува четвъртък с мнозинство от 438 гласа.
Парламентът е против намаляването на парите в европейския бюджет за инфраструктура и изследвания, заявява докладчикът на ЕП Йенс Гайер (С&Д, Германия) относно финансовия план за 2017 г. Ако страните в ЕС искат да заделят повече средства за Европейския фонд за стратегически инвестиции, това трябва да стане според него чрез промени в седемгодишната финансова рамка.
Бюджетът на Европейския съюз за догодина влезе в сила, след като Европарламентът го гласува четвъртък с мнозинство от 438 гласа.
– За 2017 г. Вие предложихте бюджет от 161,8 млрд. евро, което е с 4,13 млрд. евро повече от първоначалното предложение на Комисията и значително над предложените от ЕП 157,4 млрд. евро по това време миналата година. Защо е необходимо увеличение в бюджета за следващата година?
– Бюджетът за 2016 г. трябваше да се справя с две кризи в Европа: миграционната и икономическата. Положението не е по-добро от преди година и ние се опитваме да извлечем поуки от Брекзит. Хората искат Европа да покаже резултати и ние не можем през цялото време да правим повече с по-малко пари. Това означава, че ние трябва да покажем, че Парламентът е ангажиран да направи повече за решаването на тези кризи.
– Позицията на Парламента е да се възстановят средствата за инфраструктура (по Механизма за свързване на Европа) и изследвания (по програма „Хоризонт 2020“) до първоначалните предложения на Комисията, след като те бяха подрязани от страните-членки в Съвета. Защо това е важно за Парламента?
– Намаляването на средствата беше направено, за да се осигурят пари за Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), но изследванията са ключови за иновациите, а Механизмът за свързване на Европа е инструмент, който директно инвестира в инфраструктура. Смятаме, че допълнителните средства за ЕФСИ трябва да дойдат от преразглеждането на многогодишната финансова рамка.
– Референдумът във Великобритания вече се отразява на бюджета на ЕС заради падащия курс на британската лира. Каква е Вашата позиция по проблема?
– Интересният въпрос е как правителствата в Съвета ще се справят с положението. Те трябва да изберат между три неприятни алтернативи. Едната е да поискат от британското правителство още пари, но не смятам, че на това ще бъде погледнато положително. Друга опция е страните-членки да дадат повече, за да отстраним този изкуствен дефицит, създаден с обезценяването на лирата. Това сигурно няма да бъде приветствано от страните-членки. Третата възможност е тази, която аз бих предпочел: в бюджета влизат много пари от глоби и обикновено не можем да ползваме тези пари, те просто се събират и се връщат на страните-членки на по-късен етап. Можем да ползваме тези глоби. Друг проблем, разбира се, е отстъпката, която британците получават от бюджетната си вноска. Ако те напуснат ЕС, ще трябва да решат в кои области те искат да сътрудничат. Например, ако искат да си сътрудничат с ЕС в изследванията, те ще трябва да дават на ЕС пари за финансиране на европейската политика за изследванията. Разбира се, ние няма да им даваме повече отстъпки. Но всички отстъпки за други страни в бюджета се изчисляват на база на британската, което означава, че ако тя отпадне, и другите отпадат. Това ще бъде интересен въпрос в преговорите за следващата многогодишна финансова рамка след 2020 г.
