Финансовите министри на страните от еврозоната ще разгледат текущото изпълнение на програмата за макроикономическите реформи на Гърция. Експертите от Европейската комисия, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейският механизъм за стабилност все още смятат, че правителството на Алексис Ципрас не е изпълнило обещаните реформи.
Кредиторите настояват гръцките власти да гласуват пакет от закони, които да гарантират бюджетни икономии. Експертите изчисляват, че тези мерки ще съкратят с 1 млрд. и 800 млн. евро разходите до 2018г. Атина обаче отказва категорично да се съгласи с подобни условия.
На Гърция ѝ предстои да покрие задължения за около 7,5 млрд. евро през юли, като тези плащания няма да могат да бъдат осъществени без свежо финансиране от страна на нейните кредитори. Досега страната получи около 31,7 млрд. евро от средствата, договорени в трета спасителна програма.
Международните кредитори имат разногласията относно трудовите и реформите на енергийния пазар на Гърция, като в същото време Международният валутен фонд (МВФ) все още не дава индикации, дали ще участва в най-новия спасителен план с оглед на опасения, че страната никога няма да бъде в състояние да се измъкне от дълговата спирала. Европейските политици заявяват, че програмата за спасяване няма да може да продължи без реалното включване на МВФ, въпреки че агенция „Ройтерс” цитира неназован германски политик, близък до канцлер Ангела Меркел, според който участието на фонда не е от решаващо значение.
Преговорите между Гърция и кредиторите й в Брюксел в началото на месеца завършиха без постигане на споразумение. Кредиторите искат Гърция да постигне бюджетен излишък, който се равнява на 3,5% от БВП, преди погасяването на дълга. Това беше и основният фокус на срещата.
