Най-големият спад на доверието в правителствата, бизнеса, медиите и неправителствените организации за последните 17 години отчита проучването на „Еделман Тръст Барометър“ (Edelman Trust Barometer) за 2017-та. Изследването се провежда в 28 страни всяка година от 2000 -ната насам.
През последната година, медиите в 17 страни рязко губят доверието на аудиторията и то достига най-ниското ниво досега от 43 процента.
Понижение отбелязва и доверието в правителствата, което достига 41 на сто. Управляващите се ползват с най-малко доверие в половината страните в изследването. С на-високо доверие са правителствата във Франция (72%) и Италия (72%), следвани от Мексико (67%), Южна Африка (67%) и Испания (67%).
Общественото доверието в лидерите също е разклатено. Правителствените ръководители запазват последната позиция в проучването с 29 процента. Доверието в изпълнителните директори на компании спада с 12 пункта в глобален мащаб до най-ниското си ниво досега от 37 на сто.
Според резултатите от проучването повече от половината от анкетираните (53%) смятат, че сегашната система ги е провалила и я окачествяват като несправедлива и даваща малко надежда за бъдещето. Само 15 на сто вярват, че тя работи добре, а приблизително една трета не са сигурни.
Дори т.нар. „елити“ вече не вярват в системата. Близо половината от анкетираните с най-високи доходи (48%), тези с висше образование (49%) и по-голямата част от информираната публика (51%), заявяват, че според тях системата се е провалила.
„Последиците от кризата в глобалното доверие са дълбоки и обхватни. Тя започна с рецесията от 2008 г., но подобно на вторичните вълни цунами, глобализацията и технологичните промени допълнително отслабиха доверието на хората в институциите. В резултат виждаме възход на популизма и национализма вследствие на преминаването на власт от елитите към масовото население“, коментира Ричард Еделман, президент и главен изпълнителен директор на „Еделман“. Сегашните популистки движения се подхранват от липсата на доверие в системата и от икономически и обществени страхове, сред които корупцията (40%), имиграцията (28%), глобализацията (27%), ерозиращите социални ценности (25%) и темпа на иновациите (22%).
Държави като САЩ, Великобритания и Италия, в които се комбинират липса на доверие в системата и дълбоки страхове, станаха свидетели на избора на Доналд Тръмп, гласуването за „Брекзит“ и провала на италианския референдум.
Доверието в традиционните медии пада с 5 пункта до 57 процента, най-дълбокият спад от 2012 -та, следвано от това в социалните медии 41на сто. Само онлайн медиите бележат ръст в доверието от 5 пункта и достигат 51 процента.
Цикълът на недоверие се увеличава от появата на „медийна ехо камера“, която засилва личните убеждения, докато изолира хората от противоположните гледни точки. Анкетираните в проучването са по-склонни да вярват на търсачки (59%) отколкото на реални редактори в медиите (41%) и са почти четири пъти по-склонни да пренебрегват информация, която подкрепя позиция, в която самите те не вярват.
„Хората сега гледат на медиите като на част от елита. Резултатът е склонност към самореферентни медии и разчитане на информация от други хора като тях. Липсата на доверие в медиите също води до явления като фалшивите новини и политици, които говорят директно на масите. Медиите трябва да възприемат по-локален и социален подход“, допълва още Ричард Еделман.
Проучването показва още сериозно разместване на влиянието. „Човекът като мен“ (60%) сега е също толкова надежден източник на информация за дадена компания, колкото е и техническият специалист (60%) или наученият експерт (60%) и е много по-влиятелен от изпълнителния директор (37%) или държавния служител (29%).
От четирите институции, бизнесът се приема като единствения, който може да промени нещо. Трима от всеки четирима анкетирани са съгласни, че една компания може да предприема действия, които едновременно да увеличат печалбите й и да подобрят икономическата и социална среда в общността, където оперира. Освен това, тези, които не са сигурни за това дали системата работи за тях, се доверяват в най-голяма степен на бизнеса (58%).
По-голямата част от анкетираните се притесняват да не изгубят работата си поради глобализацията (60%), липсата на обучения или умения (60%), имигранти, които работят за по-малки възнаграждения (58%), пренасочването на работни места към по-евтини пазари (55%) и автоматизацията (54%).
