Паметникът на Васил Левски в центъра на град София е сред първите паметници, издигнати след Освобождението в новата столица. Той е разположен в близост до предполагаемото място на екзекуцията на българския революционер Васил Левски през 1873г. Плановете за изграждането му датират още от Освобождението през 1878г., но поради лоша организация и липса на финансиране той е официално открит едва на 22 октомври 1895г. Паметникът представлява колона с височина 13 метра. Тя е изработена от сив гранит по проект на чешкия архитект Антонин Колар. Основната част от колоната е работа на италианеца Абрамо Перукели, а бронзовият барелефен портрет е от Йозеф Страховски .
Tекст за паметника, който е публикуван през 1939г. в книгата „Паметниците на София” с автор Н. Ганев. Изданието е любезно предоставено от отдел „Краезнание” на Столичната библиотека на Блог „Стара София”. В текста са запазени стилът и правописът от онова време:
Почти непосредствено след Освобождението, а именно през лятото на 1878 г., Софийският градски общински съвет, при кмет Димитър X. Коцев, взел решение да бъде издигнат паметник (първия в новоосвободеното княжество) на великия апостол на българската свобода Васил Левски. Вследствие на това, на 6 август той изпратил окръжно писмо до всички градски общини в Софийската губерния, с което, като им съобщавал, че е взел решение да се издигне паметник на свещенодякона Левски в София, ги умолявал да съберат волни помощи от гражданите за великото дело.През това време е бил приготвен и проектът на паметника от общинския архитект А. В. Колар. Според този проект паметникът завършвал на върха с голям кръст върху полумесец. Впоследствие, обаче, Колар, вероятно поради причини от външнополитически характер, изменил проекта си в горната част и паметникът добил настоящия си вид.
Със събраните набързо средства, на които размерът днес не се знае, паметникът бил започнат през есента, обаче, поради привършването им, работата по строежа била временно преустановена.
На 15 февруарий 1879г. Съветът, при кмет Тодор Пешов, се обърнал за помощи със следния циркуляр до 44 градски общини.
„Най-деятелният и самоотвержен патриот, неуморим поборник за политическото възраждане на българите, свещенодякон Левски, Ви е известен, както той сам, така и неговите славни подвизи. Надлежното оценение на подобни редки досега у нас хора, вярваме, е неуспоримо. Един път за всякога Левски е успял да съгради великолепен паметник в нашите сърдца и души, но в памет на потомството тук, у нас, се предприе въздигането за слава негова паметник край гр. София, до Орханийското шосе, тъкмо на онова място (2), гдето беше повесен на въже, и гдето ще се пренесат от гробищата, както костите негови, така и главата на известния юнак и войвода Георги Бенковски. Обаче доизкарването на започнатия вече паметник в по-благообразен и великолепен вид, понеже ще зависи от сумата, с която ще се разполага по постройката му, то Софийският градски съвет, при решението си да събира волна помощ по това народно дело, за длъжност брои да почете и Вас с поканването си, да вземете участие в въздигането на този паметник, като отворите в града си листа, който приключен Ви изпращаме за записване волна помощ, съобразно количеството, от която молим час по-скоро да ни внесете“.
От горниге общини до м. септември с. г. са се били отзовали само 12 града с обща сума над 1500 франка.
Доизграждането, обаче, на паметника, неизвестно защо, не било наново започнато, и той е бил изоставен дълго време след това да се руши от времето и природните стихии, докато изградената му част добила жалък вид и започнало да се поражда възмущение в душите на по-интелигентните и родолюбиви българи и чужденци. Израз на това възмущение намираме в едно стихотворение на Константин Величков, публикувано в сп. „Наука” и поставената след него обяснителна бележка. Понеже стихотворението е много дълго —ще предадем най-характерното от него, а бележката — изцяло.
ПАМЕТНИКЪТ НА ЛЕВСКИ
Коя ръка е там хвърлила
Тез камъни? Кой тъй без жал
С тази памет света, мила
Безсрамно се е подиграл?
Коя безбожна, глупава злоба
Играла си е гнусно там?
О, Левски! Костите ти в гроба
Не разбунтува ли тоя срам?
Духът ти няма ли да стане
Името ти да защити?
Не ще ли сърдцето да застане
Ругателите да смути?
…
И тоя срам не ни бунтува,
И пада туй петно въз нас,
И нийде, нийде не се чува
Един възнегодуван глас!
Гледайте в тез блатища кални
Е, там, де жабата се крий,
Тез камъни мръсни, печални,
Потънали в нечистотий.
Днес три години вече става
На ветровете са за смях,
И времето зло упражнява
Презрението си над тях.
Гледайте там, де се прозява
Циганинът дрипав, немит,
Де кучето си излежава
На слънце мързела честит.
Защо минувате с презрение?
Защо отвръщате глава?
На нашето самоунижение
Е грозен паметник това!
Още през времето на руската окупация няколко лица бяха взели инициативата да издигнат в София паметник на Васил Левски. Мисълта се посрещна съчувствено и паметникът почва да се прави. Туриха се основите и по бързината и въодушевлението, с които се започна делото, можеше да се мисли, че то скоро ще бъде свършено и ще можем с радост да кажем, че сме изпълнили дълга си поне към едного от патриотите, които са работили през целия си живот и са умрели мъченически за освобождението на отечеството. Уви! ние доказахме и тоя път, че най-доброто нещо, което можем да направим, то е да не правим нищо. Както в хиляди други случаи, тъй и в тоя, първият огън бързо, бързо мина и изграждането на паметника се заряза. Няколко нечисти и мизерни камъни, натрупани безвкусно и бездарно, показват мястото, гдето е щял да се строи.
Днес корпусът на паметника се състои от две главни части: четиристенна призма, отрупана, особено в горната си част, съ много корнизи, триглифи и други архитектурни украшения, и слабо пресечена на върха четиристенна пирамида.
На четирите страни на долната част на паметника са врязани следните надписи:
На лицевата му страна: „На великия български апостол на свободата ВАСИЛ ЛЕВСКИ признателното отечество“.
На северната: „Роден на 1837 г. 6 юлий в Карлово, умрял мъченически на 1873 год. 6 февруарий в София“.
На източната: „Тържествено открит на 1895 г., 22 октомврий“.
На южната: „След 12 годишно проповядване народу борба за свобода, Левски, ранен и пленен при Къкринский хан, бил хвърлен в Софийската тъмница и обесен тук, на това място“.
