БНБ подлежи на санкции, тъй като няма нито една електронна услуга. Фондация «Граждани срещу бюрокрацията» ще сезира за това новата Агенция за електронно управление, коментира председателят й  Стефан Христов пред «Екип Нюз».

Сред услугите, които БНБ би трябвало да предоставя по електронен път са достъп до кредитния регистър и до новата услуга, която пуснаха преди месец за откритите банкови сметки и трезори, които всяка една институция е длъжна да декларира в БНБ, за да може при разследване или иск, частният съдебен ипълнител, да наложи запор.

«Комуникацията с БНБ е много сложна, институцията е затворена. А всичките им услуги са платени», категоричен е Христов.

Регулаторът не взема отношение и по заобиколеното от повечето български кредитни институции европейско изискване за социално понисим размер на таксите. Според промените до 22 стотинки трябва да падне, средно  таксата за теглене от банкомат на банката издател дебитната карта. Това не означава, че таксата за теглене от банковмат се оеднаквява, а че средната й стойност трябва да е 22 стотинки: при дадена банка цената може да е 20 стотинки, а при друга – 30 стотинки.

Според Европейската директива за размера на таксите, социално поносимият размер на таксите по разплащателните сметки трябва да е едновременно под средната стойност за предходната година за цялата система и най-ниската такса според тарифите по този вид услуги в съответната банка. В изпълнение на изискванто, през септември у нас бяха направени промени в Наредбата за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Нормативният документ предвиждаше до 15-ти октомври БНБ да публикува на сайта си средния размер на съответните такси, а от първи февруари банките да въведат нови, приемливи такси за основните услуги.

Намалението на банковите такси, според Стефан Христов, не е реално, защото през последната година те били завишени. Най-ощетени са юридическите лица, например, една от финансовите институции начислявала месечна такса за поддръжка на фирмени сметки от 25 лева, а при физическите лица – 4 лв.

В момента банките са отворили т.нар. «нова сметка за основни операции», която обаче е за нови клиенти. По думите на Христов, засега не е ясно дали тази сметка се предлага на клиентите, които вече имат разкрити сметки.

Много високи са и таксите на българските банки по валутните преводи.

«За да преведе човек 10 евро, му искат такса от 70 лв., при положение че от началото на годината влязохме в SEPA. При много банки от ЕС въобще няма такса за превод, или е от порядъка на 1-2 евро, без значение от превежданата сума», коментира още Христов.

Твърди се, че преводът се прави през SWIFT, но на практика от началото на годината, банките ни са свързани с европейските през електронната система за незабавни плащания – Единната зона за плащания в евро  (Single Euro Payments Area – SEPA Instant Credit Transfer – SCT).  По думите на Христов, няма проблем финансовите институции са намалят таксите, защото, поради почти нулевите лихви по депозитите, те нямат разход за привлечения ресурс, а от миналата година, повечето – са изчистили и лошите кредити.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!