координатор на ЕС инфлацията

Мониторинга на Европейската комисия върху България продължава. Това става ясно от публикувания доклад по механизма за сътрудничество и проверка за България. Следващият документ ще е факт в края на тази година.

Комисията отправи 17 препоръки, които трябва да бъдат изпълнени, за да отпадне мониторинга.

Едно от условията е, да се гарантира прозрачен избор на бъдещия състав на Висшия съдебен съвет с публично изслушване на кандидатите в Народното събрание. Също така има изискване да се направят поправки в Наказателно-процесуалния кодекс и в Наказателния кодекс, за да се подобри рамката за преследване на корупция по високите етажи и сериозни престъпления от организираната престъпност. Трябва да се установи специфичен план за прилагането на антикорупционните мерки, в това число да се приеме Закон за борба с корупцията, като намерението е той да отразява вече приетата антикорупционна стратегия от страната. Също така да се приеме и законодателство за държавната администрация, така че да се подсилят антикорупционните мерки.

В доклада е посочено още:

„Комисията смята, че решителното изпълнение на препоръките, съчетано със запазване на темпа и последователната посока на реформата, ще позволи бързото приключване на проверките по тези показатели, докато за други показатели този процес ще бъде по-труден.” От ЕК отбелязват, че са готови да предоставят допълнителна помощ, за да се утвърди напредъка и следователно да отпадне механизмът.

В началото на документа е направено уточнението, че между механизма за сътрудничество и проверка и други области на политиката не трябва да се прави връзка – в това число европейско финансиране и Шенген.

В анализа на Европейската комисия пише още, че реформите зависят от средата, обществото и управлението на страната.

„Законодателният процес в България не е осигурявал предсказуема правна среда. Българската медийна среда се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите.”

От Брюксел отчитат, че през последните 10 години са положени значителни усилия, осъществени са важни законодателни промени, особено по отношение на съдебната власт.

„Реформата трябва да продължи и вътрешните структури трябва да бъдат укрепени, за да се осигури задоволително и необратимо изпълнение на показателите“, посочват експертите.

Припомняме, че малко след публикуването на годишния доклад през януари 2016 година, председателят на комисията Жан-Клод Юнкер заяви: „Ако Румъния продължава да бележи прогрес, по-сериозен от този на нашите български приятели, процесът на мониторинг ще върви към своя край.“

Впоследствие той заяви, че иска да види отпаднало евронаблюдение за двете държави до края на мандата си като председател през 2019 година.

Знак, че Румъния може да бъде отделена от България, беше даден и от Съвета на ЕС при обсъждането на докладите, когато беше прието, че Румъния е с впечатляваща инерция.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук