Ето какво сподели Проф. Антоанета Христова, политически психолог, директор на Института за населението и човека към БАН, пред БНР:
В началото на годината прогнозирахте, че изборите ще бъдат спечелени от партията, която убеди избирателите, че знае как да се повиши жизнения им стандарт. Политиците, обаче не стигнаха ли неподозирани върхове на популизма, борейки се с него?
Ключовата фраза е „Който убеди“. Въпросът е в убеждението и в това кой ще изглежда и кой ще успее да създаде най-голямо доверие в отношенията между себе си и гласоподавателите. Наистина, това е темата на изборите. Темата са доходите и бедността, темата е пенсиите. Дори, ако щете – че децата бягат и не искат да се учат в нашите университети. Децата не са достатъчно мотивирани да учат и да развиват уменията и качествата си за бъдещ успех тук. Политическите партии обобщават това с понятието „демография“, но това не е демография. Това са политики към отделния човек и неговото благосъстояние. Проблемът е, че при политическото говорене, когато стигнем до тема, която визира човека, стигаме до популизма. Много е трудно да се разграничи кога един политик е популист и кога осъзнава, че не може да продължаваме да сме последните в Европа.
Това ли е начинът – да се обещава средна заплата от 1500 лв., минимална пенсия от 300 лв.,без да казваме как ще го осигурим?
Убеждаването минава на първо място през историята на политическото поведение на партията. Ако до този момент не са обръщали внимание на социалната тема, няма как това да стане изведнъж. Обещанията трябва да се надградят над вече показано поведение, за да усещат хората, че има последователност. На второ място е факторът лица – кой ни убеждава, че това може да се случи. Дали става дума за човек, който наистина познава проблема и иска да преодолее бедността. И на трето място – убеждаването как това ще се случи. За голямо съжаление, хората не слушат „как“. Ако първите два фактора са налице – ако има харизма и човекът е хармоничен с предишното си поведение, то определено мога да кажа, че третият фактор не е значим. Затова го поставих на трето място.
Да разгледаме лицата, които се опитват да ни убедят. Казвате, че това кой говори е много важно. В единия случай говори Бойко Борисов от името на ГЕРБ, който само преди месец в качеството на министър-председател каза, че въпросът с доходите трябва да се отложи поне още една година. От другата страна е Корнелия Нинова – лидер на БСП. Тя раздава облекчения на лихвите при покупка на първо жилище на млади семейства без да си дава сметка, че банките, които отпускат кредитите са частни и могат да не искат да дават такива лихвени преференции.
Като говорим за сравнение между двете най-големи БСП и ГЕРБ ще кажа, че и при двете се чувства желанието да отговорят на темата. БСП доста се изхвърлят последно време, което на мен не ми прави добро впечатление. В същото време до момента ГЕРБ също не се асоциира със социални политики, които са свързани с отделния човек. О двете партии все още не са намерили верния тон. В момента конкуренцията между двете партии е много тежка – за вота на бедния човек, на пренебрегнатия човек; за вота на културата и образованието, защото тези неща бяха много пренебрегвани. БСП не доказа, че може да управлява образованието и културата. А при ГЕРБ имаше послания за голямата инфраструктурна среда, която ще предположи развитие на бизнеза. Но това по-добро бъдеще постоянно се отлагаше и в един момент хората просто загубиха надежда.
Какво би станало, ако на 26-и март българинът каже на всички тези обещаващи партии „извинявайте, но не сме будали?”
Сложен въпрос, защото не мисля, че българинът ще каже това. Независимо от активността на изборите, българинът ще има избор. Тоест – винаги ще има някой, който ще е по-малко или повече победил. Проблемът не е в това дали ще се бойкотират изборите. Проблемът ще бъде след изборите, ако нито едната партия не поведе по-ярко темата за социалните политики и образованието. За това и всички прогнозират тежки месеци от тук нататък. И двете политически партии правят сериозни грешки при политическите обещания, които правят.
