Православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст, Неядка, Попова Коледа.
Този празник затваря цикъла на „мръсните дни”, започващи от 25 декември.
„Мръсни” или „некръстни” се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение.
В деня преди Богоявление в храмовете се извършва Велик водосвет, който се смята за най-тържественият водосвет през годината.
Чрез него църквата освещава всички води, тъй като водата е символ на живота и на очистването. Осветената вода се смята за средство за духовно пречистване, освещаване и телесно изцеление.
Ден преди Богоявление, на 5 януари, рано сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава, освещава. Всеки взима от нея и носи в дома си. Попът ръси с китка босилек и светена вода къщите и прогонва злите демони. Когато ръси по домовете, попът оставя по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички за 1 март.
На Попова Коледа по къщите ходят совойници, водичарки. Това са моми за женене, които ръсят с китка босилек и вода, донесена в потайна доба, и пеят песни наричания за всеки член от семейството. Совойниците са облечени като булка и младоженец, песните им приличат на коледните и на лазарските.
Подаряват им брашно, лук, сланина, дребни пари, сушени плодове, орехи. Парите пускат в бакърено котле със светена вода.
В Родопите вярват, че в тази нощ ветровете се кръщават и се бият помежду си.
Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, зимата ще е студена, а годината – плодородна
На следващия ден – 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем.
Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят.
Днес празнуват Кръстьо и Кръстана.
