В интервю за Дойче Веле известният германски икономист Ханс-Вернер Зин коментира бъдещето на Европа – какво да очакваме от бежанската криза, еврокризата и Брекзит?
Проф. Зин, Брекзитът придобива все по-ясни контури. В книгата си „Черният юни” Вие призовавате и Германия да започне преговори с ЕС – едновременно с Великобритания. За какво точно трябва да преговаря Берлин с Брюксел?
Един от въпросите е този за блокиращите малцинства в Съвета на министрите. Според Лисабонския договор, за блокиращо малцинство са необходими 35% от населението на ЕС. Едно време този дял с лекота беше постиган от Германия, Великобритания , Австрия, Финландия и Холандия, както и от средиземноморските държави взети заедно. Сега, когато Великобритания остава извън борда, страните от някогашния „Дойче марк блок” вече ще имат само около 25%. А това не е достатъчно за блокиращо малцинство, т.е. страните, които са привърженици на свободната търговия, трябва да се опасяват от превръщането на Европа в търговска крепост. Бих посочил и редица други теми, по които трябва да се преговаря с Брюксел.
Например?
Да вземем инструментариума на Европейската централна банка и начина, по който тя е структурирана. Не е нормално тази банка да бъде възприемана като механизъм за спасяване на други държави, рисковете за което обаче да се носят основно от германските данъкоплатци, а в същото време Германия да има право на глас колкото една Малта. Смятам, че трябва да се променят правата на гласуване. Освен това трябва да бъде сложен край на практиката ЕЦБ да изкупува в сегашните огромни мащаби държавни ценни книжа, което представлява монетизация на държавния дълг. А член 123-ти на Договора за функционирането на ЕС забранява това. Очевидно обаче еоткрита малка вратичка в договорите.
Вие предлагате план от 15 точки за ново начало в Европа. Разкажете ни повече за него?
Най-напред трябва да се приложат мерките, които вече изложих по-горе. След това предлагам еврочленството да стане по-гъвкаво. Аз наричам това „дишащо евро”: страните, за които скъпото евро се е превърнало в проблем, да имат възможност да напуснат еврозоната. А след няколко години, когато отново покрият критериите за членство във валутния съюз, да могат отново да въведат еврото. Това трябваше да бъде приложено например по отношение на Гърция. През лятото на 2015 германският финансов министър Волфганг Шойбле дори беше подготвил пътя за прокарването на това решение. Той разполагаше с подкрепата на още 15 финансови министри от еврозоната. Планът му обаче бе осуетен от едно съвместно действие на германският канцлер Ангела Меркел и на френския президент Франсоа Оланд. За мен това беше напълно погрешно решение. Ако Гърция беше напуснала еврозоната, днес щеше да е много по-добре, защото девалвацията щеше да ѝ даде възможност отново да генерира икономически ръст.
Вие сте посветили седем точки от програмата си на въпроса за контрола на миграцията. Кое е най-важното да знаем за нея?
Хаосът с мигрантите през 2015 година допринесе за решението на британците да напуснат ЕС. При това в годините след войната британците вече се бяха опарили достатъчно с масовата миграция, която спря чак след присъединяването на Острова към ЕС през 1973г. Затова във Великобритания все още гледат много критично на дългосрочните последици от такива процеси и не искаха нова мигрантска вълна. ЕС преследва три основни цели: да запази социалните държави, да осигури свободното придвижване на хора вътре в Общността и да интегрира мигрантите в социалните системи на страните-домакини.
Какво още включва Вашата програма за ново начало в Европа?
Европа се нуждае от партньорство за сигурност. Трябва да се възроди старата идея за Западноевропейски отбранителен съюз, която бе отхвърлена през 1954г. от френското Национало събрание. В перспектива трябва да се откажем от националните си армии и да изградим една общоевропейска армия. Също така се нуждаем незабавно от енергични мерки за охрана на външните граници на ЕС. По този въпрос Европа има нужда от спешни действия.
