Лидерът на германските социалдемократи, вицеканцлерът и министър на икономиката Зигмар Габриел заяви изненадващо във вторник, че се отказва да се бори за канцлерския пост срещу лидерката на християндемократите Ангела Меркел. На свое място за кандидат на германските социалдемократи (ГСДП) за канцлер той предложи досегашният председател на Европейския парламент Мартин Шулц.
Малко след като Габриел се отказа от битката за канцлерския пост, ръководителят на парламентарната група на ГСДП в Бундестага Томас Оперман каза, че Шулц е предложен за партиен лидер и че ще бъде партийният кандидат за канцлер.
Какви ще са последствията от това решение? Какво бъдеще очаква Германската социалдемократическа партия, основен конкурент на партията на Ангела Меркел? На тези въпроси пред Arte. tv отговаря професор Франк Декер, политолог и преподавател в университета в Бон.
Съобщението на Зигмар Габриел е неочаквано. Той иска да отстъпи мястото си на Мартин Шулц. Как се стигна до това решение?
Мартин Шулц е кандидатът с най-големи шансове за Германската социалдемократическа партия. След тези избори той може да получи много власт. Зигмар Габриел няма достатъчна подкрепа в собствените редици, както и в социологическите проучвания. Подкрепата на партията, естествено, е много важна точка, понеже през май има парламентарни избори в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Членовете на ГСДП, които водят предизборната кампания трябва да са мобилизират и през септември и това ще работи добре, ако са убедени за първите в листата на партията. Това ще се отрази добре за дебюта на Мартин Шулц. През последните седмици Зигмар Гарбриел разпространяваше фалшива информация. Той твърдеше пред всички, че ще оглави предизборната кампания на ГСДП и Мартин Шулц ще стане министър на външните работи на мястото на Франк-Валтер Щайнмайер, който съвсем скоро ще обяви официалната си кандидатура за президент на Германия. Сега всичко е точно обратното.
Какво означава това за предизборната кампания? Трябва ли Ангела Меркел да бъде нащрек?
Сигурно е, че Мартин Шулц е най-голямата заплаха за Ангела Меркел. Възможно е Шулц да получи силно доверие от обществото, защото за разлика от Габриел, той никога не е бил част от голямата коалиция, която обединява дясно и ляво в правителството на Ангела Меркел. Но все пак той трябва да има предвид настоящата ситуация – Християндемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел има сериозна преднина пред ГСДП. Тя получи тази преднина, след последните социологически проучвания и Мартин Шулц трябва да се ориентира в плитчините на германската политика. До момента Шулц се радва и на добро отношение от страна на пресата. Мандатът му като председател на Европейския парламент обаче няма да има определящо значение във вътрешната политика на страната. Сега всичко ще се промени и ако той прави грешки, пресата няма да го пожали. От друга страна той се изправя пред много опитен противник. Мартин Шулц няма такъв опит. Не е бил в Бундестага, никога не е бил част от регионален парламент или пък във федералното правителство.
Какви са шансовете на Мартин Шулц?
Трудно е да се правят прогнози. За него нещата започват добре. Той е носител на надежда, но предизборната кампания е дълга. Шулц не бива да забравя, че живеем в трудно и несигурно време. Събитията може да се отразят на изборите. Трудно е да се предскаже как ще се промени избирателната динамика.
Във Франция социалистите са разделени и почти няма шанс техният кандидат да стигне до втори тур на предстоящите през април президентски избори. В Германия шансовете на социалдемократите изглеждат по-добри, въпреки че одобрението на крайнодясната „Алтернатива за Германия” продължава да се покачва. Защо тези големи леви партии се представят толкова лошо?
Ситуацията се дължи на два основни конфликта. Първият е по темите за миграцията и културната идентичност. Консервативните партии и християндемократите си разделят поравно отговорностите там. От друга страна там са въпросите за социалното сближаване и губещите от глобализацията. Задължение на левите партии е да се адресират до тях, но те все още носят посланието на миналото. Този модел може да бъде видян във всички европейски страни. Десните популисти печелят електората на левите и социалистите. За да запазят тази сила за по-дълго време те ще трябва да работят по тези два въпроса.
