Две политически партии: „Да България!“ на бившия правосъден министър Христо Иванов и „Презареди България“ на Николай Бареков се появиха едновременно на политическия небосклон у нас. Две политически партии: „Да България!“ на бившия правосъден министър Христо Иванов и „Презареди България“ на Николай Бареков се появиха едновременно на политическия небосклон у нас. Преди да обяви началото на новия си проект, евродепутатът закри досегашната си партия- „България без цензура“. Не че целите й бяха изпълнени, които ако съдим по името, се свързват със свободата на словото. Да не би да е решил, че у нас отмяната на цензурата е сложна задача и затова се е насочил към по-възможното „презареждане“? Като евродепутат Бареков прекарва голяма част от времето си в Брюксел, учи английски, чете книги. Може да е прочел или чул крилатата песничка на паричките (измислен герой, говорещо растение) от детския роман на Луис Карол „Алиса в страната на чудесата“: „Пътуваш по погрешна линия. Пътуваш по погрешна линия. Вземай си обратен билет, всеки път когато влакът спира“. В крайна сметка „да презаредиш“ звучи по-добре от това да си вземеш „обратен билет“.
От друга страна, името на новата партия на Бареков прилича поразително на една продуктова кампания на мобилния оператор VIVATEL – „Презареди приятел“. Идеята е когато някой е изчерпал минутите на предплатената си карта, да бъде „презареден“ от приятел. В този смисъл може да се окаже, че се касае не само за калка, ами и за … приятелско рамо, ударено на една от големите политически сили, която хич не харесва проекта на Христо Иванов.
Дето се вика първо обезвреди, а после – презареди.
Защото името на новата Барекова партия подозрително напомня проекта на Христо Иванов („Да България!“), който беше обявен в същия ден, но преди това беше анонсиран напоително в медиите и социалните мрежи. „Презареди България“ беше по-скоро изненада. Паралели между двете нови партии може да открием не само в наименованието, но и в основната идея – подобно на експравосъдния министър, Бареков обявява война на корупцията.
„Прецака“ ли той Христо Иванов като обяви новата си партия по същото време, със сходно име и аналогична платформа? Или само себе си? Времето ще покаже. Но и без Бареков проектът на Христо Иванов не блести с особен политически потенциал. По замисъл партията му до голяма степен повтаря нещо, което вече сме виждали. Първо при НДСВ, а после при ГЕРБ моделът е „от всичко по малко“. А това, че той сработи два пъти, не значи, че ще сработи и трети път. Малко след обявяването на „Да България“, Христо Иванов потвърди, че не принадлежи нито към синия, нито към червения политически спектър: „Ние сме против едно единствено нещо и това е корупцията и всичките й ефекти в държавното управление, иначе сме „Да“.
Всъщност борбата с корупцията различава Христо Иванов от другите, големите, дето не го харесват. Иначе и те са „да“ на всичко – на Европа, на Русия.
И така с времето образът им се разми и натрупаха негативи по и двете линии. „Да България“ е заплашена от същото и то в много по-кратък срок, защото се очертава като малка партия. Отстояването на правосъдната реформа и борбата с корупцията са важни, но не ни дават информация как стои Христо Иванов по отношение на традиционната ориентация ляво-дясно. Ще увеличи ли разходите за социални дейности и здравеопазване, или ще ги намали? Ще даде ли повече пари за образование, или – няма? Ще вдига ли данъците, или ще облекчи гражданите и фирмите? Има ли стратегия как да стимулира ръста на икономиката? Какво мисли за мигрантите – ще строи ли стена по границата с Турция, или ще каже „да“ на икономическите мигранти? И не последно място – за по-голяма интеграция ли е в рамките на ЕС или за федерализация? Все важни въпроси, на които засега не сме чули отговора.
Не на последно място – борбата с корупцията, която засега е единствената кауза на „Да България“, е дългосрочна и трудно осъществима цел за една малка партия, защото изисква сериозен ресурс и подкрепа. И Христо Иванов го знае от опит – та нали заради провалената правосъдна реформа се отказа от министерския пост.
В най-добрия случай, ако отново не се откаже, рискува да изпадне в позицията на човек, който отстоява очевидната истината: докато докаже тезата си, ще си навлече много и различни врагове. Като се окаже прав, пък, всички ще кажат, че е отстоявал очевидното.
Последният въпрос, който ме вълнува е – като се преборим с корупцията какво следва? „Да презаредим България?“
