Три месеца след като сирийското правителство обяви, че си е върнало пълния контрол над Алепо, възстановяването на пострадалия град върви бавно, а хората, живеят в препълнените приемни центрове и не се надяват да се върнат скоро по домовете си.
12-членното семейство на Ум Хасан, е напуснало военната зона преди година. Когато проправителствените сили започват последната битка за Алепо, семейството й, заедно с други цивилни, е изтласкано от източен Алепо и пристига в центъра за временно настаняване. Различни благотворителни организации помагат, но животът в тези места е много труден. Нямат достатъчно завивки. Преживяват студените зимни нощи, като палят печка на дърва.
Тук сме от 3 месеца. Получаваме помощи, но нямаме електричество и вода. Няма работа за мъжете, а децата не ходят на училище. Синът ми играе по цял ден, разказва Ум Хасан.
Няма платена работа, както и пазар. Ум Хасан е започнала да отглежда магданоз, марули и лук пред заслона, в който живеят. Това й помага да осигури зеленчуци за вечеря на семейството си, както и да убива времето.
Когато дойдохме тук, установихме, че няма пазар наблизо и решихме да отглеждаме зеленчици, разказва тя.
В района няма и електричество. Докато се грижи за растенията, жената изнася навън и няколко фенера със слънчеви батерии, за да ги зареди. Така, семейството има осветеление за по няколко часа всяка нощ.
Дадоха ни няколко електрически фенерчета, зараждам ги от слънцето. Ползваме ги за по 2 часа през нощта и после си лягаме. Ставаме много рано – какво да правим? Това е животът ни, обяснява тя.
Ум Хасан казва, че мечтае да се върне в града, въпреки че заради конфликта, домът й е бил изцяло разрушен.
Искам да се върна, но къщата ни е изравнена със земята. Къде да се върна? Там всичко е унищожено: няма вода и ток, дори елементарни условия за живот, разказва тя.
Хиляди жители на Алепо споделят съдбата на Ум Хасан. След дългогодишния военен конфликт и мъчително бавния темп на възстановяване, животът на много сирийци няма да се промени скоро.
