Когато някое правителство у нас подаде оставка, всеки, който може за нещо да се изрепчи, не пропуска удобната възможност. На подобна нелепа ситуация, е заложник Българското национално радио (БНР). От началото на 2017-та то не излъчва съвременна музика, а само класика и джаз.
Причина за това е, че сдружението за управление на авторски права „Музикаутор” едностранно е прекратило договора си с БНР, а в навечерието на Коледа изпратило на обществената медия забрана за ползване на представлявания от „Музикаутор” репертоар.
Преди това пък били отправени категорични искания за трикратно увеличение на таксата, която медията заплаща за правата върху излъчваната музика. По думите на генералния директор на радиото Александър Велев, нейният размер в момента е 1.0 процент от държавната субсидия(като се приспаднат капиталовите разходи) и 4.5 процента от рекламите приходи на медията. Но исканията на колективния орган са за 4.4 процента от парите, които БНР получава като държавна издръжка. Толкова плащат и частните радиа, категорични са от колективния орган. На пръв поглед изглежда справедливо, само дето частните радиа са търговски организации, а БНР е обществена медия, която все още е издръжка от държавния бюджет, тъй като различните схеми за обществено финансиране, най-популярната от която беше „такса електромер”, не сработиха и държавният фонд „Радио и телевизия” остана празен. (А това доведе и до закриването му в края на 2015-та с поправка в Закона за радиото и телевизията.) Исканите 4.4 процента от държавните пари, отпуснати на Радиото (около 42 млн. лв.) отговарят на нескромната сума от близо 1 млн. и 900 хил. лв. А това е един вид държавна поръчка, но без конкурс, която може да бъде спечелена единствено от дружеството с господстващо положение на пазара – „Музикаутор”, тъй като у нас няма друга организация за колективно управление на авторски права.
Според разпространената от „Музикаутор” позиция , организацията разпределя събраните възнаграждения към авторите от цял свят, без да генерира печалба. Само че, ценообразуването на услугите й остава пълна тайна. И по-точно – защо дължимите за авторски права суми се калкулират като процент от приходите на медията, а не се заплаща определена сума на излъчена песен. Остава неясен и въпросът защо парите за авторски права се дължат на трето лице, каквото е „Музикаутор”, а не директно на съответния автор или изпълнител. В съвременната дигитална ера не е сложно да се направи една електронна платформа, която да замени междинното звено. В крайна сметка, липсва прозрачност и колко точно получават авторите и кой контролира за какво харчи парите си колективният орган за авторско право.
Преговорите между БНР и „Музикаутор” започват през лятото, непосредствено след встъпването в длъжност на Велев. Според сдружението, те вървели вяло по вина на БНР и на 22-ри ноември обществената медия получава предизвестие за прекратяване на договора. Директорът на радиото пояснява друго: че медията няма финансова възможност да заплаща исканата от сдружението за авторски права сума, която е съизмерима с бюджета на една регионална радиостанция като Варна. В допълнение той пояснява, че бюджетната субсидия за БНР не е променяна през тази година. Тъй като БНР е на държавна издръжка, разходите и тяхното предназначение се одобрява от Министерството на финансите. Велев предложил проблемът да се реши след избора на нов кабинет и след като се обсъдят възможностите за увеличаване на държавната субсидия. Не на последно място, от писмо, качено на интернет страницата на радиото, става ясно, че исканото от „Музикаутор“ увеличение на тарифата за авторски права не е съгласувано с Министерството на културата. В защита на обществената медия се изказа и медийният регулатор – Съветът за електронни медии. От „Музикаутор” обаче са непреклонни. Засега.
А слушането на класическа музика и джаз може да повиши музикалната култура на нацията.
Виргиния Стаматова
