Европейските лидери се събират на първата си за 2017-та година среща на високо равнище. България ще бъде представена от президента Румен Радев, който по Конституция при служебно правителство, е водеща фигура в страната.
Сред основните теми, които бъдат обсъдени са миграцията, сигурността и икономиката.
Очаква се, лидерите на ЕС да дадат на Доналд Туск още един мандат на чело на Европейския съвет. Бившият полски премиер се ползва с широка подкрепа сред правителствените лидери, единствено родната му страна се противопоставя на кандидатурата му. Управляващата консервативна партия на неговия стар политически съперник Ярослав Качински обвини Туск, че не защитава интересите на страната и възнамерява да пренесе вътрешнополитическия конфликт на европейската сцена.
Полският премиер Беата Шидло издигна кандидатурата на евродепутата Яцек Сариуш-Волски за наследник на Туск. С това обаче той рискува да изпадне в изолация, защото председателят на Съвета се избира с квалифицирано мнозинство, а не с консенсус.
Освен това, лидерите на Европейския съюз ще се опит да договорят единен стандарт при приемането на бежанци. Източноевропейските държави не искат задължителни квоти, а Германия обвързва мерките за затягане на границите с общата солидарност за справяне с миграцията.
На двудневната среща няма да бъде обсъждан Брекзит, докато премиерът на Великобритания не задейства чл. 50 от Лисабонския договор. По този повод, 27-те лидери на ЕС ще обсъдят неформално политическата декларация за съвместното бъдеще на оставащите страни в Съюза. Финалният текст ще стане ясен в края на месеца на срещата им в Рим.
България се противопоставя на сценария „Европа на две скорости”. Позицията, която Румен Радев ще отстоява е за единството и цялост на Европейския съюз.
Преди началото на заседанието днес българският президент ще проведе разговор с главния преговарящ от името на Евросъюза по Брекзит – Мишел Барние. Очаква се част от аспектите при раздялата с Обединеното кралство да бъдат обсъждани по време на българското ротационно председателство на Съвета догодина.
На работна вечеря ще се обсъди заплахата от дестабилизация на Западните Балкани от „вътрешни и външни сили“. Опитът за преврат в Черна гора, напрежението между Сърбия и Косово и политическата криза в Македония карат Съюза отново да заговори за реформи и добросъседски отношения.
