Според една максима, която съм чувала от колеги в пресата, фотографът може да направи от всичко хубава снимка. Добрият фотограф, обаче с една снимка разказва история.В онези не толкова далечни аналогови или полуаналогови времена, имаше и една друга шеговита приказка за фотографията, реплика от виц: „Каквото застанало, такова излязло“.
Всичко това накуп, в странна еклектична смесица от технология, изкуството, попадение и самите заснемани лица с техните характери, маниери и мимика, откриваме в днешната българска политическа фотография.
Повод за заговорим за нея е донякъде предсрочно прекратеният мандат на втория кабинет на Бойко Борисов. Пожелаваме му трети, ако отново успее да спечели сърцата на избирателите.
Наскоро завърши и последният успешен мандат на американския президент Барак Обама. Далече сме от извода, че фотосите, които циркулират в интернет на двамата президенти са причината за успеха или неуспеха им. Но снимките, да не забравяме, при това на политическите лица – отправят послания волни или неволни към хората.
Една от най-популярните у нас, но за съжаление с обратен знак, беше фотографията на премиера в оставка по анцуг тип седем-осми до магнолия, която той публикува в социалната мрежа Фейсбук през 2015-та. Магнолията сама по себе си е красиво растение, експремиерът също е харесван мъж. Нещо обаче в композицията е сбъркано и снимката изглежда пародийно: Борисов прилича като рекламно лице на марката SAMSUNG. При това, види се не се е снимал сам, а е бил сниман от някой , който би трябвало да прецени, че не е подходящо фотосът да се публикува.
След магнолията (която се римува с Монголия), в хронологичен ред се нарежда снимката с букета и метлата. Историята е следната: Борисов се застъпи за хигиенистките на Летище София. Управата на летището искаше да уволни служителките, ангажирани с чистотата и да наеме частна фирма. Безспорно, министър-председателят постъпи благородно, като защити по-слабата страна. За съжаление, илюстрацията на това събитие, която правителствената пресслужба разпространи, не беше най-добрата.
Историята, която снимката разказа е комична, не героична. Букетът е огромен и закрива лицето на жената. Ако снимката беше направена от друг ъгъл, вероятно нямаше да е така. Не е ясно кой държи цветята – жената или премиера. Борисов изглежда отегчен и сякаш чака края на фотомъчението. По някаква неясна причина – в дясната си ръка държи метла, като снежен човек, с космите нагоре. Очевидно е, че няма да я използва по предназначение. Снимката е направена в залата за гости на една от ефирните телевизии. Вижда се син мокет, две масички за кафе и две кресла. Да, определено няма мете с метлата скъпия мокет.
„Малинка“ заслужават още всички снимки от рубриката „изтъркан пиар“ с носии, спортни екипи, рязане на лентички, присъствие в бедствени ситуации. Държавните институции трябва да вършат работата, за която са избрани и да не очакват от медиите „отразяване“ за това, че са построили 3 км., магистрала или че са изкърпили дуките по някой градски булевард! В края на краищата, никой от нас не очаква работодателят да му ръкопляска за това, че си върши работата, за която му се плаща. Що се отнася до снимките от бедствия и кризисни ситуации, те също не са добър повод за привличане на внимание – нито за управляващите, нито за страната. Оставяме впечатлението, че живеем в непрекъснат режим на опасност. Вместо да се чудят как решават кризи, управляващите трябва да се стремят да ги избегнат, поне тези за които е възможно.
Да сте виждали така демонстративно Обама да се бори с ураганите в Съединените щати? Няма и да видите. Той се снима със семейството си, с избиратели, с известни личности, но не подсъдими (без значение бивши или бъдещи).
Снимките с извесни лица като актьори, изълнители, изктелектуалци, е активна пиар акция, която затвърждава одобрението на избирателите. Хубаво е политиците да не забравят, че тези хора имат много голямо влияние при формирането на общественото мнение и по-добре е да ги имат като приятели, не като критици. За целта обаче, е необходимо да се полагат повече грижи заобществото, за развитието и популяризирането на културата, така че хората от бранша да искат да се снимат с политиците, не да им викат под прозорците.
Има какво да научат политиците и техните пиари не само у нас, но и по света от Обама. Той разчупи много стереотипи през двата си мандата в Белия дом и показа, че американският президент може да дъде близо до своите гласоподаватели, да изглежда естествен, част от света на известните и харесваните, и същевременно да не прекрачва границата на добрия вкус.
Вероятно снимките му са аранжирани, но няма нито една крива физиономия, лисват и комичните пиар фотографии. Оставаме с впечатлението за непринуденост, естественост, липса на високомерие или превземка. Американският президент с еднаква лекота е на една ръка разстояние от обикновените хора, но и на висотата на международната трибуна.
