10 оръжия, които промениха историята на войната

Откакто има хора по Земята, има и желание за власт. А какъв друг способ за придобиването й, освен с оръжия.

Ето кои са десетте оръжия, които промениха начина на водене на война.

 

AK-47 – КАЛАШНИКОВ

Когато стане дума за оръжия, първото, което изниква в главата на всеки от нас е прочутият автомат „Калашников”. Все още съществуват спорове кой точно е неговият създател – Хюго Шмайзер или Михаил Калашников.

Факт е обаче, че първият автомат от този вид бил произведен през 1947г. AK-47 става част от въоръжението на съветската армия от 1949г.

„Калашников” има сертификат от Рекордите на Гинес за най-много продажби – повече от 100 милиона автомата от този вид са продадени от създаването му до днес.

Военните и специалните части на 106 държави по целия свят – от Афганистан до Зимбабве – използват прословутото оръжие.

Самият Михаил Калашников никога не е поемал отговорност за поразиите, които неговото изобретение е нанесло. Самият той казва: „Спя добре. Политиците, които не успяха да избегнат насилието са виновни за всичко”.

В наши дни едно от основните предимства на „Калашников” е, че е евтин. Средната му цена е около 530 долара.

ЛЪК И СТРЕЛА

В наши дни е разпространена теорията, че стрелбата с лък е била измислена между Палеолитната ера и Мезолитния период, тоест преди около 10 000 години.

Най-старите известни артефакти за стрелба с лък са открити в Европа и датират между 11 000 и 9 000 година преди христа.

Египтяните започнали да използват стрели и лъкове още преди да имат държава.

Първите стрели се правели от тисово дърво и били с дължина 1,08 метра.

Стрелбата с лък била разпространена и в Япония, Китай, Корея, персийците и индианците също се защитавали с това древно оръжие.

Използването на лък и стрела по време на война често се оказвало решаващо, защото стрелите можели да прелитат дълги разстояние и по този начин да отблъскват масираните военни формации на врага.

ДРОНОВЕ – БЕЗПИЛОТНИ САМОЛЕТИ

Безпилотните самолети, които ние днес наричаме дронове, всъщност били доста разпространени във военната индустрия. Способността им да бъдат управлявани с дистанционно от далеч и да летят достатъчно високо, в допълнение с това, че са малки и компактни, са само част от предимствата на дроновете в армията.

Военните дронове могат да носят и изстрелват боеприпаси, което ги превръща в „Асо в ръкава”.

Първото документирано използване на дрон за военна цел датира от 1849г., когато австралийците атакували Венеция. Те използвали големи балони, пълни с експлозиви, които били изстрелвани от австралийския кораб „Вулкан”. Макар че някои балони достигнали целта си, голяма част от тях били издухани от вятъра обратно към австралийския флот.

Дроновете намерили приложение и в Първата, и във Втората световна война. Но разцветът си те претърпели по време на Студената война. Често безпилотните летателни апарати били използвани като примамка за вражеските самолети.

ТРЕБУШЕТ

Требушет (на френски: trébuchet) е обсадна машина, използвана през Средновековието. Оригиналната ѝ версия била създадена около 4 век пр.н.е. в Гърция и Китай. По-късно човешката сила била заменена от контратежест. Това е и познатият ни от филмите требушет.

Требушетите с контратежест се появяват в християнските и мюсюлманските държави през Средиземноморието през 12 век. Той можел да изстрелва снаряди с тегло до 140 кг с висока скорост по вражеските укрепления.

Понякога като снаряди били използвани заразени животински трупове. Целта била да заразят градовете или с други думи това било първото „биологично оръжие”.

Требушетът се използвал до 16 век, дълго след появата на барута. Той обаче е много по-точен от другите средновековни метателни оръжия.

ТАНКОВЕ

Първите танкове се появили през Първата световна война. След първоначалния, относително кратък, маневрен период на войната следвала т.нар. „окопна война“. В хода на войната се стигнало до извода, че дълбокоешалонираните отбранителни линии на противниковата отбрана се преодоляват трудно, дори и след използването на продължителна и масирана артилерийска подготовка.

В резултат на това възникнало схващането, че е необходимо принципно ново бойно средство съчетаващо в едно висока проходимост, голяма огнева мощ и добра защита. То трябвало да преодолява фронтовата линия дори и при висока скорост и да се вклинява в отбраната на противника на такава дълбочина, която да позволи осъществяването на тактически обход и обхват.

Решението за производството на първите танкове било взето през 1915 г. Първата машина била произведена през 1916 г. Името танк (английски: tank – цистерна, горивен резервоар) било използвано с цел да се заблуди противника при превоза на машините с железопътния транспорт.

Англичаните много добре разбирали, че внезапната поява на новата машина на бойното поле ще предизвика голям шок.

При транспортирането им, увитите с брезент машини от далече приличали на цистерни за гориво. Поради това бил пуснат слух, че това се метални цистерни предназначени за Русия. Върху брезента на руски било написано „Осторожно! Петроград.“.

МЕЧ

Мечовете били основните оръжия, използвани по времето на Бронзовата епоха та чак до края на Средновековието.

Бронзовата епоха се смята за периода, в който за пръв път хората започнали да произвеждат оръжия с по-дълги остриета, като това се свързва с развитието на ездитните бойните техники – от гърба на коня с по-късо острие се достига по-трудно до врага, а с по-дълго острие и врагът по-трудно ще достигне ездача.

Първите мечове на практика представлявали ками и кинжали, изработени с по-дълги от дотогавашните остриета.

При тези първи оръжия дръжката се запазвала без предпазител и единствената ѝ функция е да предпази човека, който използва меча от острието му.

Първите железни оръжия обаче бързо изместили бронзовите. В началото те били по-чупливи от предците си, но въпреки това се наложили и скоро станали по-разпространени.

С времето ковачите започнали да добавят въглерод при топенето на желязото, с което силно повишавали здравината на получената сплав.

В Китай железните мечове се появили през 3 век пр.н.е. по време на управлението на династията Цин.

През Ренесанса използването на хладни оръжия като основно средство за бой значително намаляло, след като се появили новите огнестрелни оръжия, с модерни технологии за масово производство.

Първите оръжия, които слезли от масово въоръжение са мечовете, тъй като били скъпи, с трудна и бавна изработка в сравнение останалите хладни оръжия и изисквали много по-дълъг период за обучение за боравене с тях.

РЪЧНО ОРЪДИЕ

Ръчното оръдие било първото истинско огнестрелно оръжие. Считано е за предшественик на пистолета.

То било широко използвано в Китай през XIII век, а в Европа се появил през следващото столетие.

То се състояло от цев, дръжка и понякога гнездо за вмъкване на дървен материал.

Оръжието можело да се държи с две ръце, но някои друг трябвало да го пълни с тлееща дървесина или въглища.

ХЛОР

Хлорът е химичен елемент от групата на халогените, който при нормални условия е под формата на газ със зеленикаво-жълт цвят и силно дразнеща миризма.

Хлорът се свързва директно с множество елементи, което е една от причините да не съществува в природата в чист вид.

Елементът е силно отровен – поразява дихателните пътища и предизвиква възпалението им, а при високи концентрации причинява и смърт.

На 22 април 1915 г. е използван за първи път като бойно отровно вещество, през Първата Световна война.

Край белгийското градче Ипър немците отворили 6 000 метални балона, пълни с хлор. За минути се образувал огромен жълто-зелен облак, тежащ 180 тона, който бавно се придвижвал към позициите на френските войници.

Смъртоносният газ проникнал във всички укрития.

Хлорът поразил 15 000 души, 5 000 от които загинали на място. Това била и първата химическа атака, която показала ефикасността и ужасяващите резултати от бойните отровни вещества.

КОПИЕ

Няма как да пропуснем и първото известно оръжие, използвано още неандерталците – копието, което представлявало дъвен пръс със заострен връх.

С хода на годините, върхът бил изработван от по-устойчиви материали като брон, стомана, желязо.

Използвало се най-често за лов и риболов, а по-късно и като оръжие. Счита се, че копието е едно от първите изобретения на човека и е може би най-разпространеното оръжие в човешката история.

ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ

Ядреното оръжие е бомба, която използва освободената енергия или друг вид разрушителни ефекти, причинени от ядрени реакции.

В историята две атомни бомби са били взривени над вражеска страна, като и двете от САЩ по време на Втората световна война. Първата експлодира на 6 август 1945 над Хирошима и носи названието „Малчугана“. САЩ пускат и втора бомба над Нагасаки с кодовото название „Дебелака“, която е от имплозивен тип и носи плутоний.

Тези две бомби причиняват смъртта на около 200 000 души, главно цивилни, от тежки травми в резултат на експлозиите, а в дългосрочен план умират много повече след години, заради поетите големи дози радиация. Употребата на тези оръжия довежда до спора, доколко необходимо е било използването им.

След Хирошима и Нагасаки, атомни бомби са взривявани над две хиляди пъти по различни поводи, като ядрени опити и за демонстративни цели.

Страните, които със сигурност са взривявали такива оръжия (в хронологичен ред) са: САЩ, СССР, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея.

През 1934 физикът от унгарски произход Лео Силард разработва идеята за ядрена верижна реакция чрез неутронно стимулиране, а по-късно патентова и идеята за атомна бомба на този принцип във Великобритания (патент 630 726). По този начин, в чисто академичен смисъл, Силард може да бъде определен като бащата на атомната бомба. През 1936 Адмиралтейството (висшето командване на Кралския военноморски флот) осъзнава потенциала на тази концепция и решава да я засекрети.

Оборудването, използвано от Ото Хан и Фриц Щрасман за провеждане на реакцията по разпад

През декември 1938 немските физици Ото Хан и Фриц Щрасман публикуват научна статия в която твърдят, че са засекли елемента барий след процес на неутронно бомбардиране на уран. Резултатите им са определени като реакция на ядрено делене от Лизе Майтнер и племенника ѝ Ото Фриш и потвърдени експериментално на 13 януари 1939. Резултатът от експериментите на Хан и Щрасман вече е бил известен на физиците в САЩ, включително Нилс Бор, Уилис Лам и Енрико Ферми.

На 25 януари 1939 екип на Колумбийския университет провежда първата реакция на ядрено делене в САЩ.