На 76-годишна възраст си отиде най-велия ум на нашето време Стивън Хокинг. Британският астрофик ще остави ОГРОМНА следа в съвременната наука.
Дори и да не сте следили събитията в областта на физиката, вероятно сте чували за Хокинг. Той е известен и със своето страхотно чувство за хумор – участвал е в много телевизионни комедийни предавания.
А дори и да сте следили научната му дейност, има неща, които едва ли са ви били известни.
Мнозина смятат за изненадващо, например, че въпреки работата си в областта на науката, Хокинг не е носител на Нобеловата награда.
Друг интересен факт е, че Хокинг е роден на 8 януари 1942 г. или точно 300 години след смъртта на Галилео.
НЕ БИЛ ДОБЪР УЧЕНИК
Макар да познаваме Хокинг като брилянтен учен, чиито теории са трудни за разбиране от обикновените хора, в миналото той е бил малко мързелив и не е искал да учи.
Всъщност, когато бил на 9 години, бил сред най-лошите ученици. С малко повече усилия, той успял да закрепи поне средни оценки.
Въпреки това, още от малък той бил изключително любопитен как работи света. Разглобявал радиа и часовници, за да види какво се крие вътре. По-късно в интервюта признал, че не бил особено сръчен, за да ги сглоби отново.
Независимо от лошите му резултатите в училище, учителите му като че забелязали потенциала му и дори съучениците му го наричали „Айнщайн”.
Баща му, който бил много беден, искал да изпрати сина си да учи в Оксфорд, но лошите оценки на Стивън щели да провалят шансовете му за стипендии. Когато дошло време за изпитите обаче, Хокинг постигнал почти съвършен резултат по физика.
НЕ ХАРЕСВАЛ БИОЛОГИЯТА
Стивън Хокинг обичал математиката още от ранна възраст и искал да се занимава с това. Баща му Франк обаче имал различен план. Надявал се, че синът му ще запише медицина. Но от всички науки, Стивън най-малко харесвал биологията.
Твърдял, че тя е прекалено неточна и описателна, а той искал да се посвети на точните науки. Един от проблемите обаче бил, че в Оксфорд нямали математическа специалност. И като компромис, Хокинг решил да запише физика.
И дори тогава той продължил да се интересува от по-големите въпроси – откъде идва света, как е конструиран. Интересувал се от поведението на субатомните частици, космоса, Вселената.
Като специализация той избрал космология, макар че тогава тази специалност не била особено популярна.
По-късно интересът си той обяснил така: „Имаше страшно много частици, но никаква теория.”
БИЛ В КЛУБА ПО ГРЕБАНЕ НА „ОКСФОРД”
В първите години на обучението си в „Оксфорд”, Хокинг бил доста изолиран и не говорел почти с никого. От тази летаргия излязъл след като се присъединил към обора по гребане.
Дори преди да бъде диагностициран с амиотрофична латерална склероза, Хокинг не бил особено спортна натура. Въпреки това, отборът се нуждаел от по-дребни състезатели, за да бъдат на специална позиция, от която зависел контролът на скоростта.
Гребането било изключително важно за „Оксфорд”, затова и ролята на Хокинг в отбора го направила много популярен сред своите съученици.
Макар гребането да му спечелило популярност, навредило на ученето му.
ЛЕКАРИТЕ МУ КАЗАЛИ, ЧЕ ЩЕ ЖИВЕЕ НАЙ-МНОГО ДО 21 ГОДИНИ
Малко след като завършил Стивън започнал да получава симптоми на заболяване. Семейството му сериозно се обезпокоило и настоявали младото момче да отиде на лекар.
Преди да се срещне със специалист обаче, той отишъл на Новогодишно парти, където се запознал с бъдещата си съпруга Джейн Уайлфд. Тя твърди, че се влюбила в чувството му за хумор и независимостта му.
След като навършил 21 години, го приели в болница, за да го изследват. Последвала и диагнозата амиотрофична латерална склероза. Лекарите му казали, че му остават още няколко години живот.Хокинг си спомня, че бил шокиран като чул диагнозата и се чудил защо това се случва точно на него. Тогава в болницата видял едно момче, което умирало от левкемия и си казал, че може и да е по-зле.
Затова започнал да мисли по-положително, започнал да се среща с Джейн. Скоро се сгодили и по-късно той казва, че тя му дала смисъл да живее.
ИЗМИСЛИЛ БЕЗСМЪРТНАТА ТЕОРИЯ ЗА ВСЕЛЕНАТА
Едно от най-великите постижения на Стивън Хокинг е теорията му за Вселената. През 1983г. той скандализирал света като казал, че Вселената няма граници. Заедно с колегата си Джим Хартъл започнали работа, комбинирайки познанията си по квантовата механика и теорията на относителността, за да докажат, че Вселената няма граници.
За да обясни тезата си, той обяснил на хората да мислят за Вселената като за Земята. Тъй като планетата е сфера, може да отидеш във всяка една посока, но никога да не достигнеш до граница, където да се каже, че Земята свършва.
Основната разлика обаче е, че повърхността на Земята е двуизмерна, а на Вселената – четириизмерна.
В крайна сметка, той доказал, че Вселената е ограничена от време и че ще изчезне след 20 млрд. години.
Но това означава ли, че после времето ще се върне назад? Този въпрос тормозел Хокинг през целия му живот. В крайна сметка обаче решил, че това е невъзможно и че ако Вселената избухне, ще се получи енергия.
ЗАГУБИЛ БАС ЗА ЧЕРНИТЕ ДУПКИ
През 2004г. геният Хокинг признал, че е сбъркал и че е загубил бас (още от 1997г.), относно черните дупки.
Звездите са огромни, затова тяхната гравитация винаги е невероятно силна. Това е добре, докато звездата продължава да съществува, защото енергията й отива навън, като по този начин противодейства на гравитацията.
Но когато звездата „умре” или изгори, гравитацията става още по-силна и причинява взрив. След това се създава т.нар. „черна дупка”. Въпреки това Стивън Хокинг предположил, че черните дупки не са особено черни.
Но по това време той каза, че в черната дупка се изгубва информация, която в крайна сметка се изпарява.
Проблемът е, че тази идея е в противоречие с правилата на квантовата механика, създавайки това, което Хокинг нарича „информационен парадокс“.
Американският теоретичен физик Джон Прескил не бил съгласен с това заключение.
През 1997 г. той се обзаложил с Хокинг, казвайки, че информацията може да избяга, като по този начин не нарушава законите на квантовата механика.
ИМА МНОГО НАГРАДИ, НО НЕ И НОБЕЛОВА
Дългогодишната му кариера на физик му носи огромно признание по целия свят.
1975 – Едингтонов медал;
1976 – Награда Хюгс на английското Кралско общество;
1985 – Златен медал на английското Кралско астрономическо общество;
1986 – Член на Ватиканската академия на науките;
1988 – Награда Волф за постижения в областта на физиката;
1999 – Награда Джулиъс Едгар Лилиънфилд на Американското физическо общество.
Общо 12 награди е получил Хокинг за целия си живот, но не и така мечтаната Нобелова награда.
АВТОР Е НА ДЕТСКИ КНИЖКИ
Стивън Хокигн освен автор на научни книги, е написал и една детска – „Тайният ключ на Джордж за Вселената“. Тя е в съавторство с дъщеря му Луси.
Целта на автора е, приключенията на Джордж да бъдат представени по достъпен и забавен начин за младите читатели, които да надникнат в тайните на физиката, времето и вселената.
Следват още две продължения на книгата за Джордж.
ВЯРВА В СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ
Имайки предвид огромната работа, която Хокинг е свършил в областта на космологията, хората често се допитвали до неговото мнение по въпроса с извънземните. През 2008г. по време на годишна конференция на НАСА, той бил поканен да говори и да сподели мислите си.
Той казал, че като се има предвид необятността на Вселената, може да се предположи, че има примитивен извънземен живот, а може би и по-интелигентен от този на Земята.
Хокинг не веднъж е предупреждавал, че ако има такъв живот, той вероятно ще е с по-различно ДНК от нашето и хората биха могли да се заразят с неизлечими болести.
УЧАСТВАЛ В ПОЛЕТ С НУЛЕВА ГРАВИТАЦИЯ, ЗА ДА СПАСИ ЧОВЕШКАТА РАСА
През 2007г. Хокинг имал възможността да пробва полет в нулева гравитация и за първи път от 44 години „станал” от инвалидната си количка.
Опитът включвал полет със самолет, който рязко се вдигал и спускал, позволявайки на пътниците да преживеят безтегловност.
Не веднъж Хокинг е казвал, че мечтае да отиде в космоса.
Поради глобалното затопляне или възможностите за ядрена война, ученият поддържаше теорията, че бъдещето на човешката раса е в космоса.
