10 века уникална крепост край наш град разказва истории и тайни (СНИМКИ)

На кръстопът между два континента – Европа и Азия, край Свиленград, е разположена уникална средновековна византийска крепост, която и до днес разказва историите на обитателите си.

Средновековната крепост „Неутзикон“, или както е по-известна – крепостта Мезек, се намира на възвишение западно от село Мезек.

Построяването на крепостта до село Мезек

вероятно е около края на ХІ и началото на ХІІ в., вероятно по време на управлението на византийския император Алексий І Комнин (1081-1118).

Съоръжението има форма на неправилен четириъгълник с размери приблизително 60 на 100 м. Мезешката крепост е най-добре запазеното укрепление в Родопите и едно от най-добре запазените в цяла България.

За византийската крепост и до днес се знае твърде малко.

Крепостта е създадена, за да бъде гранична стражева. Основната й функция е била да охранява териториите между реките Арда и Марица. В нея са разположени 9 кули с височина до 10 метра.

До края на 14-ти век е изпълнявала функциите си на византийска крепост, като по това време се формира Османската империя, и районът пада под турско робство.

Крепостта Мезек има девет отбранителни кули

със заоблена форма и височина над 10 м., като едната от кулите се е ползвала за затвор. Стените й са изградени от дялан камък, споен с бял хоросан, като от външната страна има три декоративни пояса от червени тухли.

На южната страна, която е била най-уязвима, кулите са пет на брой, на западната страна, където е

главният вход на крепостта,

кулите са две на брой, а на добре защитените поради естеството на терена северна и източна страни има по една кула. Най-интересно устроена е разположената в югозападния край на крепостта кула. Тя е и най-добре запазената. Имала е три, разделени с гредоред етажи, като на горните два е имало бойници.

Първите проучвания в района са направени през 30-те години на ХХ в. При проведените археологически разкопки са открити голямо количество фрагменти от керамични съдове, каменни мелници и други предмети на бита, накити, и др.

При проучванията от 1937 и 1983 г. при южната и при северната крепостна стена са намерени две зърнохранилища с овъглено жито.

Била много добре запазена до началото на 20 век.

Част от нея е разрушена около 1900 година, когато от стените й са взети огромно количество камъни за построяването на турските казарми в Свиленград.

Още един интересен факт е, че крепостта е построена на стратегическо място, което и до днес удивлява изследователите. Тя е точно 150 километра от Пловдив;

на точно 150 км. от Бяло море;

на точно 150 км. от Черно море; на точно 300 км. от София; и на точно 300 км. от Истанбул.

Една от атракциите в крепостта е бункерът, останал от Втората световна война. Той е разположен на видно място, като всъщност целта му е била да заблуди противника.

Истинският бункер се намира в близост до него и е замаскиран с камъни от крепостта и всъщност прилича на още една кула. Дълго време е смятан от археолозите за 10-тата кула на крепостта.