13 януари 1996 г.: Анонимен мъж връща оригинала на „История славянобългарска“ увита във вестник

На този ден преди 28 години на „бял свят“ изплува изчезналата до този момент „История славянобългарска“.

На 13 септември 1996 г. анонимен мъж оставя реликвата, увита във вестник, при секретарката на директора на Националния исторически музей по това време Божидар Димитров.

Тогава експерти потвърждават, че това е оригинал на Историята, по-точно авторски препис, изготвен от самия Паисий.

През 1997 г. президентът на България Петър Стоянов и Министерството на културата решават ръкописът да се върне в Зографския манастир, припомня БТА.

„История славянобългарска“ се съхранява в Зографския манастир в Атон до служебника на патриарх Евтимий, Драгановия миней и други ценни ръкописи.

Оригиналът на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е върнат на Зографския манастир в Атон на 12 януари 1998 г. Това е авторски препис, изготвен от самия Паисий и открит в Зографския манастир през 1906 г. от проф. Йордан Иванов.

По време на посещението си в Гърция (14-17 февруари 1991) министър-председателят Димитър Попов отправя молба към светогорските монаси от българския манастир „Св. Георги Зограф“ в Атон да позволят оригиналът на „История славянобългарска“, написана през периода 1760-1762 г., да бъде изложен за поклонение в България.

Непосредствено след завръщането на Димитър Попов председателят на ефория „Зограф“ в София Петър Митанов публично заявява, че ръкописът на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски се намира в България.

Според него „История славянобългарска“ е открадната от атонския манастир „Свети Георги Зограф“ през 80-те години на ХХ в. със съдействието на „Държавна сигурност“.

През 2012 година журналистът Христо Христов публикува книгата „Маратон“, която се основава на строго секретни документи на Държавна сигурност. От тях става ясно, че Първо главно управление – външното разузнаване, е организирало операция „Маратон“, която има за цел да открадне оригинала на Паисиевата история, оставена от Паисий в библиотеката на българската светогорска обител „Св. Георги Зограф”, където я завършва през 1762 г.

Задачата оригиналът на „История славянобългарска” да бъде иззет от библиотеката на манастира „Зограф” в Света гора е поставена още през 1972 г. от Александър Фол, който по това време е доцент в Софийския университет и все още не е онзи известен траколог, който става особено близък на дъщерята на Живков – Людмила Живкова.

Тогава обаче, в началото на 70-те години на ХХ век, Фол е човекът, който се превръща в идеолог на новосъздадената разузнавателна структура в Първо главно управление на ДС – отдел 14 „Културно-историческо разузнаване” (КИР), пише Христов.

В книгата за първи път е повдигната завесата за създаването на КИР и неговата дейност, в която попада и културно-историческото разузнаване по гръцка линия. Там в Гърция, в Света гора, се оказва най-значителния за българската история културно-исторически паметник извън пределите на страната – българския манастир „Св. Георги Зограф”.

В продължение на близо две десетилетия Държавна сигурност се опитва да проникне в него чрез отдел 14 КИР и не само да открадне оригинала на Паисиевата история, но и други ценни ръкописи, както и да се добере до материалните богатства на манастира.

Като претекст за кражбата на Паисиевата история първоначално Фол е посочил несигурността по отношение на опазването на ценностите в обителта, без самият той някога да е посещавал манастира.

Отделно от това офицер от резидентурата на ДС в Атина, който първи посещава манастира в Света гора, докладва напълно противоположни сведения, а именно, че достъпът до Зографската библиотека е силно ограничен, че тогавашният библиотекар отец Пахомий допуска рядко хора в нея и то само българи срещу показване на български паспорт.

По-късно са поставени метални врати на библиотеката, така че първоначалните твърдения за кражби от библиотеката не се потвърждават от самото разузнаване.

Задачата за кражбата на оригинала на „История славянобългарска” обаче не е свалена, тъй като тя се вписва в общата политика на отдел 14 КИР за придобиването на славянски текстове, свързани с българската история.

Въпреки многобройните опити КИР успява да вербува и внедри в братството в „Зограф” един единствен монах, който веднага е разконспириран от останалите монаси и изолиран в достъпа до духовните и материални ценности на манастира.

Човекът, който отговаря за гръцкото направление в отдел 14 КИР, включително и за плановете за проникване в „Зограф” е полк. Христо Маринчев.

Разработката, чрез която културно-историческото разузнаване се опитва да проникне в „Зограф” е заведена под кодовото име „ЦИТАДЕЛА”.

В началото на 80-те години полк. Маринчев предлага на вниманието на ръководството на Първо главно управление на ДС кражбата на черновата на „История славянобългарска” да бъде извършена чрез многоетапно специално мероприятие „МАРАТОН”. В него е включено заснемане на оригинала, изработване на копие и подмяната на черновата с него.

Първите два опита (1983-1984) за кражбата не успяват. Планирано е тя да бъде извършена от самия Христо Маринчев, като ръководството на ПГУ дори в един момент допуска в нея да участват и висши дипломати от посолството в Гърция, което говори единствено за самокомпрометиране на разузнавателните операции на Първо главно управление на ДС.

В крайна сметка през декември 1985 г., на третия опит, ПГУ успява да открадне оригинала, като операция „МАРАТОН” е осъществена от двама оперативни работници Иван Генев и Венцислав Агайн от резидентурата на разузнаването в Гърция.

Черновата на Паисиева история е прехвърлена по дипломатическата поща в България, където е показана на Тодор Живков, след което потъва в касата на началника на ПГУ.

Още новини от деня – четете тук