На 29 март 2004 г. България става пълноправен член на НАТО.
Присъединяването на България към Алианса преминава през продължителен интеграционен процес, започнал през 90-те години на миналия век.
През 1990 г. България приема отправената към нея покана за установяване на дипломатически връзки с НАТО.
На 14 февруари 1994 г. страната ни подписва Рамковия документ и се присъединява към програмата на НАТО „Партньорство за мир”.
През март 1997 г. правителството на Стефан Софиянски, назначено от президента Петър Стоянов, по настояване на държавния глава, приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз и постановление на Министерския съвет, с което се създава правителствен механизъм за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО – Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО.
През май 2000 г. страната ни се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО. България получава покана за членство в НАТО на 22 ноември 2002 г. на срещата на върха в Прага.
На 18 март 2004 г. Народното събрание ратифицира Северноатлантическия договор, а на 29 март 2004 г., заедно с още шест страни (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), става пълноправен член на Алианса.
Няколко дни по-късно – на 2 април 2004 г. е официалната церемония в Главната квартира на НАТО в Брюксел по отбелязване на присъединяването на новоприетите седем страни към Северноатлантическия договор. Националните знамена на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения бяха издигнати по азбучен ред. С това приключи най-голямото разширяване на НАТО.
Присъединяването на България към НАТО беше един от основните приоритети на външната политика на президента Петър Стоянов.
Какво точно се е случило тогава и как България е направила своя цивилизационен избор, прочетете и гледайте в интервюто на президента в периода 1997-2002г. Петър Стоянов – ТУК.
