Визитка: Алекс Алексиев е председател на „Центъра за балкански и черноморски изследвания“ и експерт по радикален ислям. Роден е през 1941-ва и е син на убития след 9-ти септември карикатурист Райко Алексиев.
През 1965-та емигрира в САЩ и работи за “Ранд корпорейшън”. Връща се в България през 1990-та като ръководител на българската секция на Радио Свободна Европа . Бил е личен съветник на министър-председателя от СДС Филип Димитров (1991-ва), а година по-късно отново заминава за САЩ и преподава в Станфордския университет. Консултант е и на някои водещи американски неправителствени институции, близък до важни военни и дипломатически среди в САЩ. Негови анализи по националната сигурност са ползвали Пентагона и ЦРУ. В момента Алексиев е научен сътрудник в института „Хъдсън“.
С него разговаряме за санкциите, наложени срещу Катар от страните от Персийския залив, и за международния отзвук в Европа, САЩ и Турция.
****
Факти: 23 май – В речта си пред Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Доналд Тръмп остро атакува Иран като спонсор на терористични групи и призова всички държави да го изолират.
05 юни – Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Египет скъсаха отношенията си с Катар, обвинявайки богатата държава, че подкрепя тероризма.
08 юни – Турция разположи военни части в база в Катар, след като парламентът гласува решението в сряда. Това е подкрепа за страната, която е изолирана търговски и дипломатически от останалите страни от Близкия изток.
09 юни – Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън заяви, че страните от Персийския залив трябва да облекчат блокадата в Катар, която арабските й съседи обвиняват в финансирането на тероризма.
10 юни – Ангела Меркел призова Иран и Турция да работят заедно за справяне с кризата с Катар.
****
Г-н Алексиев, вчера френският президент Еманюел Макрон заяви, че предпочита да запази неутралитет по отношение на Катар. Как тълкувате изявлението му?
Разбираемо е. Много политици избягват по-чувствителни проблеми, но това не означава, че Макрон ще успее да запази неутралитет, защото конфликтът е доста сериозен. Става въпрос дали Европа ще застане зад Саудитска Арабия и арабите или зад Иран и Катар и тук няма трето положение, какъвто е неутралитета. Това, в което арабите обвиняват Карар – че поддържа тероризма, е много сериозно.
А има ли доказателства в тази посока?
Безспорно. Доказателства колкото искате. Катар от много отдавна подпомага финансово терористични организации като фронтът „Джабхат-ан-Нусра“ , “Исрар ал-Шам“ и дефакто в това отношение са съзаклятници с Турция.
Открита подкрепа на Катар даде и турския президент Реджеп Ердоган. Подобно поведение не е ли в разрез с членството на Турция в международни организации?
Той претендира, че все още е член на НАТО и иска да се присъедини към ЕС, но в същото време, Турция, ръководена от Ердоган е една ислямистка държава. Турция членува в НАТО, но действията й са насочени против интересите на Алианса, включително борбата с тероризма, където тя не е направила нищо. Точно обратното – без активното участие на Турция и подкрепата от нейна страна, „Ислямска държава“, никога нямаше да стане това, което е. Да не забравяме, че над 20 хил. джихадисти от Европа, минаха през Турция за Сирия. Не е тайна и че турското разузнаване помагаше на ислямистите. И хора отидоха в затвора за това, че публикуваха снимки на турски военни камиони, които снабдяват терористите с оръжие. Но за съжаление Европа си затваря очите пред подобни факти.
Защо?
Европа е виновна, че позволи на Турция да я шантажира, с нова бежанската вълна, ако не се прави това, което Анкара иска. Така Европа си вкара жесток автогол.
Но Европа сама се постави в подобна позиция, защото тръгвайки на сделка с Ердоган – пари и членство срещу сигурност – даде всички карти в ръцете му . Другият вариант беше да се направи сдeлка с Гърция, която е член и на Шенген и на НАТО, и да се охраняват гръцките острови. Гърция обаче има дългов проблем. Разбира се, ситуацията, пред която беше изправена Европа, не беше лека.
Не опира до трудност: даже, нещата са много прости. Турция зависи от Европа в много по-голяма степен, отколкото Европа от Турция. За своята икономическа сигурност, Турция разчита на Европа. Ако не е част от Митническия съюз, тя не представлява нищо. Турция е просто една близкоизточна държава. Икономическата тежест на Турция се дължи на това, че е част от Европа, благодарение на Митническия съюз и че над 50 години вече, е член на НАТО.
Мислите ли, че европейските лидери са толкова наивни? Например, Ангела Меркел…
Тя е абсолютно неадекватен политик. Ангела Меркел е канцлер на Германия, но не и на Европа. Но какво направи Ангела Меркел на 4-ти септември 2015-та : тя отвори границите на ЕС. Какво право има тя? С кого се е консултирала?
Проблемът в ЕС е институционален – няма силни институции и този вакуум се запълва от силните лидери на големите държави.
Няма демокрация в ЕС и това е основният проблем на Европа. От 2005-та година насам, след като и французи и холандци с референдум отказаха европейската конституция, Европа тръгна по един недемократичен път на развитие. Тя направи това, което искаше не чрез избори, чрез гласа на народа, а чрез Лисабонския договор, което беше, налагане на европейската конституция без допитване до хората.
Германия отвори еднолично границите на ЕС, защото Европа тръгна по един недемократичен път на развитие. Затова държавен лидер като Меркел може да наложи в Европа собственото си мнение. Това е пагубно и няма да свърши добре.
Като че ли, Белият дом беше изненадан от санкциите срещу Катар. Не трябваше ли обаче по-скоро да са наясно с това развитие?
Аз не смятам, че няма място за изненада. Всичко това е било обсъдено с Тръмп и Съединените щати по време на посещението му в Саудитска Арабия и срещата му с държавните ръководители на страните от Персийския залив.
Това се готви от много време. Конфликтът между Саудитска Арабия и Катар надхвърля границите на двете страни – зад него се вижда задълбочаваща се борба за надмощие в Близкия изток между Иран и Саудитска Арабия. Между Иран и Саудитска Арабия се води истинска борба за надмощие в Близкия изток. Причината за блокадата на Катар е близостта му с Иран. А тази близост е скрепена и от икономически интереси – двете държави заедно експлоатират може би най-голямото газово находище, което се намира от двете страни на границата между Иран и Катар. Катар не може да мине без Иран, а арабите правят всичко възможно, за да създадат трудности на Иран. Проблемите между шиити и сунити в региона са започнали още през 7-ми век. Те обаче се задълбочиха заради Сирия, където ситуацията се разви по посока, изгодна за Иран и не до там – за арабите и за Турция.
От друга страна, Саудитска Арабия, която сега се обявява срещу тероризма, дълго време го подкрепяше. От известно време, обаче страната няма достатъчен финансов ресурс и затова може ди смени позиция си. Въпреки това, в Саудитска Арабия също има големи противоречия. Уахабизма, който е в основата на радикалния ислям контролира религиозния живот в страната, а от другата страна е правителството. Но за Саудитите най-голямата заплаха е Иран, макар че и в двете страни съществува шериата, при това от най-крайния вариант. Но от друга страна, борбата за надмощие ги прави врагове.
Сега има напрежение между САЩ и Иран. (Доналд Тръмп официално нарече Иран спонсор на тероризма, по време на световната си обиколка.) Но от друга страна, след всички операции досега на САЩ в Близкия изток, Иран се оказваше големият печеливш, т.е. и САЩ допуснаха грешки в Близкия изток.
Но да се върнем към темата – подкрепяните от САЩ войски на кюрдската опозиция навлизат в столицата на ИД – Ракка. Какво ще стане след това?Вашата прогноза – ще бъде ли ликвидиран тероризмът?
„Ислямска държава“, след превземането на Ракка остава без географска територия, без място, което може да нарече халифат, но това не означава, че те ще спрат да действат. От няколко дни, те станаха много активни в Афганистан, Либия и други държави. Терористичната опасност не се намалява рязко от това, че ИД няма да има територия, която да нарече „столица“. Това е важно на символично ниво, защото означава, че могат да бъдат победени. Кой печели от това -от геополитическа гледна точка това, което ще остане след победата над ИД, са кюрдите. А това е лошо за политиката на Ердоган, защото показва, че се е провалила. И това, че той застава съвсем ясно зад Катар, е също много лошо за Турция. В уравнението араби-Иран-сунити-шиити, Анкара застава на позицията на Иран, която е губеща. Победата над ИД, е и победа над Турция, защото Ердоган беше казал, че никой не може без Анката да победи в Сирия. Обаче в момента, точно това се случва.
Предвиждате ли създаване на кюрдска държава?
Не е възможно един етнос, при това огромен, близо 40 млн. , да остане без собствена държава. Евентуално ще стане нещо, но дали ще е скоро, не мога да кажа, защото има много преплетени интереси, които правят по-точното прогнозиране невъзможно.
Но предстои прекрояване на картата на Близкия изток.
Безспорно. А това прекрояване ще засегне и нашия съсед – Турция. Голямата историческа заслуга или по-скоро вина на Ердоган е, че той започна да води война срещу собствения си народ. Дори за такъв силен диктатор като него, не е възможно да спечели война срещу народа си. В момента половината от турския народ е срещу Ердоган. Срещу него са кюрдите, които са между 15-20 млн. в Турция, алевиите, най-образованата част от турския народ и светските турци, които пък са най-активната част на Турция. Привърженици на Ердоган са религиозните анадолци, около 50% от турските граждани.
От случващото се в Турция, на мен ми изглежда, че Ердоган е в губеща позиция. И това означава много, за много хора – включително и за нас, защото сме съседи на Турция.
Разчленяването на Турция, ако се отиде на такъв вариант ще е съпътствано с много кръвопролития, но войната на Ердоган срещу собствения му народ, от историческа гледна точка е самоубийство.
Ще се окаже, че Ердоган е погубил Турция, затова съм много критично настроен към политиката на Европа, която се подава на шантажа на Ердоган. Ердоган руши устоите на турската политика, като я скарва с Европа и предава интересите на НАТО и Европа трябваше да има по-твърда позиция, не да се подава на шантаж. От моя гледна точка, за нас е много важно да не участваме в тази грешка (да не се подаваме на политическия натиск на Турция, както ЕС), но е трудно да се постигне. Ние скачаме всеки път, когато Меркел каже нещо.
[Best_Wordpress_Gallery id=“72″ gal_title=“Карти – близък изток – февруари 2016″]
