Преди 20 години се състоя събитие, което досега няма аналог в българската история – първото и единствено държавно посещение на президент на САЩ в България. То се случи, понеже страната тръгна по демократичен път, имаше демократично правителство и поради топлите лични отношения между президентите Бил Клинтън и Петър Стоянов.
Между 21 и 24 ноември 1999 президентът Уилям Джеферсън Клинтън, познат на свата като Бил Клинтън, направи нещо безпрецедентно и посети заедно с дъщеря си Челси младата европейска демокрация България, която само допреди 9-10 години минаваше за най-верен лакей на „Империята на злото“ – СССР. Това стана възможно заради решителния обрат в българската политика и най-после осъществения реален завой на Запад, реализиран в края на 1996 и началото на 1997 година. Визитата на лидера на най-могъщата държава на планетата показа на българите недвусмислено, че Западът е готов да ги приеме сред приятелите си, ако те го искат.
Събитието стана възможно след последователна политика на демократичното правителство на България и особено на президента Петър Стоянов, който неотклонно следваше безусловния си политически приоритет – да доведе България сред членовете на НАТО и ЕС – и стана първият български политик, записал това в програмата си.
Стоянов изгради здрава лична връзка с президентското семейство на САЩ и тя бе видима още на 9-дневното му посещение в Белия дом в началото на 1998 година, където той бе приет повече от топло. Визитата завърши с със съвместна декларация с президента Клинтън за партньорство, което да отразява „новата ера в българо-американските отношения“.
На 11 октомври същата година бе получено сериозно предизвестие за бъдещото голямо събитие, тъй като на срещата в Президентството между Петър Стоянов и Първата дама на САЩ, Хилари Клинтън, тя обеща отново да се върне в България, но този път със съпруга си.
В продължение на повече от година президентът Петър Стоянов се срещна и с други западни лидери, включително британския премиер Тони Блеър и холандската кралица Бетрикс.
Той изгради здрави лични връзки с повечето от западните патньори и продължи с дипломацията, целяща да ги увери в автентичността на прозападната българска ориентация – факт, който бе потвърден по време на кризата в Косово, при която България, с усилията на президент и кабинет, успя да намери най-подходящата позиция в сложната ситуация. Тя дори извърши нещо немислимо само допреди няколко години, като отказа на руски военни самолети да преминат през въздушното й пространство, за да изпреварят западните войски от миротворческата мисия в заемането на стратегически обекти в Косово.
Връщането на визитата от страна на президента Клинтън през 1999 година, според всички анализатори, бележи безпрецедентен връх в отношенията САЩ – България и е събитието, което показа без всякакво съмнение, че пътят на страната скоро ще я доведе там, където тя понастоящем се намира – първо в НАТО, после и в ЕС. С позицията и поведението си от 1997 година до това събитие, особено по време на конфликта в Косово, България доказа на Запада, че е направила своя избор и с посещението на Клинтън тя получи така жадувания сигурен знак, че усилията й са оценени.
„Най-главното, което научихме е, че независимо от трудностите и горчивините зад гърба ни и независимо от препятствията, които стоят пред нас, това е пътят, който трябва да извървим докрай, и ние ще го направим. Ние трябва да запазим своя кураж… Уважаеми госпожи и господа, през всичките 45 години на противоборство между двете системи, един народ и неговите правителства защитаваха неизменно ценностите на демокрацията – народът на САЩ и неговите президенти… Затова, уважаеми госпожи и господа, аз приветствам с българско „добре дошъл“ президента на САЩ Уилям Джеферсън Клинтън. Добре дошли, г-н президент“ – заяви президентът Стоянов пред многохилядния митинг на „Ал. Невски“ при посрещането на президента Клинтън.
Държавният глава на САЩ отговори:
„Искам да се обърна към американците, европейците, всички хора по света, и да кажа: България е прекрасна страна! Елате и й помогнете да изгради бъдещето си!“
Посещението в България се оказа паметно не само за българите. гостът сащо бе много впечатлен от посрещането и по време на официалната вечеря с българския си колега заяви:
„Вие ми предоставихте един незабравим ден, който няма да забравя до края на живота си.“
Така в единствения период на смело и далновидно държавно управление от 1989 година досега България успя само за няколко години да постигне неочаквано голям международен авторитет за страна, която едва ли не довчера е търкала подметките на окупаторите си. Това се дължи на демократичното управление на държавата и на реалното лидерство на нейния президент.
Именно демократичното правителство на страната и енергията на президента Стоянов трасираха необратимо пътя й към НАТО и ЕС и това не се променя от факта, че впоследствие подписите си за членство поставиха съвсем други управници, имащи малко, даже почти нищо общо с изграждането на тези успехи.
Днес България е равноправен партньор в НАТО и ЕС и това ни изглежда нормално, но нека не забравяме, че преди време стана възможно да го повярваме чак след събитието, което дотогава също беше немислимо – идването на американски президент в София.
То бе повратната точка към онзи политически курс, който България успява да поддържа вече 20 години, независимо от препятствията по пътя си.
