Напоследък сръбските управляващи започнаха да приличат на кремълските си ментори в една от най-противните им черти – безогледния стремеж да търсят някъде встрани виновни за породените от тях проблеми и да се опитват да пренасочват вътрешното напрежение навън, за да оцелее управлението им. А въпросното напрежение в Сърбия става все по-трудно за контрол, защото пропастта между прозападната част от обществото и тази, която стои зад управляващите и гледа с овче блогоговение към Кремъл, зейва все по-застрашително.
Тъй като върхушката на Вучич няма много идеи как да продължи да балансира в стил „и тако, и вако“, всяко притреперване на коленцата на и без това клатещата се власт предизвиква паника, а с нея идват и нескопосаните политически реакции. Точно такава, най-меко казано, бе тази на депутата Милован Дрецун, който започна да бръщолеви за опасна българо-хърватска шпионска мрежа… в разгара на скандала с руски шпионаж.
Разбирам, че за русоманската част от сърбите разкритието, че руски дипломат подкупва сръбски чиновник, е екзистенциален шок. Това, което не разбирам, е защо хора като Дрецун смятат, че ако някой едър псевдоприятел превърти и ти забучи звънък шамар, е нормално да се обърнеш и да зашлевиш кроткия човечец, които се намира от другата ти страна. И откъде пък му щукна в параноичния посткомунистически мозък, че Сърбия е толкова интересна за България, че недофинансираното от години българско разузнаване ще влезе в масраф да прави шпионска централа в Македония, за да трови отношенията на Белград с Москва? Майтап бе, Уили…
Обаче това е стилът – както руският, така и сръбският. Винаги друг е виновен. Никога „нашите“. Падат доходите на руснаците? Икономиката едва крета? Заради Запада е. Защото налага санкции. А че санкциите дойдоха заради хищното поведение на руските управляващи, начело с Путин, и че са пряк отговор на не особено смислени, но затова пък особено скъпи руски военни акции зад граница, разработване на още по-скъпи и трудни за производство оръжия и концентрация на политическа и икономическа власт в един ограничен олигархичен кръг – за това нито дума. Или по-точно, и за това са виновни враговате на Русия. Вот так.
В Сърбия е същото. Страдаме заради Косово, взеха ни го гадовете, казват. А кой ви караше да вървите по средновековния акъл на Слобо и да изгоните над 200 000 души в съседни страни като Македония, за да ги натоварите с проблемите на многогодишното комунистическо управление на мегаломанския просръбски проект, наречен Югославия? Защо си мислехте, че ще ви търпят?
Сега се оказа, че Русия ги шпионира, ама за промитите мозъци това е немислимо. За русопоклонниците трябва да има виновен някой друг, някой отстрани, защото Москва не се пипа при никакви обстоятелства. Свещена крава. Славянска.
Еманация на братска любов е да те шпионират и да се правиш на луд. Това прави Сърбия в момента. Фактите говорят ясно: размириса се шпионска афера, в която е замесен не друг, а уж най-големият приятел на сръбщината, дори президентът Вучич обяви че има проблем с руски шрионаж. Обаче неговите рупори като Дрецун и военния министър Александър Вулин сякаш не слушат, а пак сочат към България и Хърватия. Към същите два народа, които сърбите мразят по исторически причини и са свикнали да псуват колчем в политиката им се получи констипация. И спрямо които в миналото не са се ограничавали само в това. Справка – Сръбско-българската война, например. Изобщо сърбите са исторически сърдити на България, защото винаги са имали апетити за територия на изток от Западните покрайнини и Зайчар, но винаги, когато са посягали, българите ги плющят през пръстите, че и по-лошо. Това, разбира се, става само ако не се намеси някой от изток. Познайте кой от три опита. Жокер: той се намесва винаги в полза на сърбите.
Затова и те обичат Русия, а мразят България. Хърватия мразят по други причини.
Та сега пак така – ситуацията е запечена, понеже руските лакеи, които управляват Сърбия, няма как да обяснят на народа прости защо изведнъж някакъв шпионин на Матушката се оказа щракнат на кадрото. Ще трябва да се направи, каквото може, а то е да си умият ръцете с обичайните заподозрени – бугарите и усташите, които спъват развитието на Сърбия, все едно инак под вещото управление на Вучич щеше да е блестящо.
Ще видим как ще се развие сагата, но не е нужно човек да е експерт в политиката, за да му е ясно, че има два най-вероятни сценария. Първият е опит да се представят нещата като инсценировка и провокация на водещите в международния шпионаж България и Хърватия /по-трудно/, вторият е да се проглушат ушите на народа с писъци за истинската опасност от тези двете държави до такава степен, че руската издънка да мине помежду другото. Анонсът, че президентът Вучич „тези дни“ ще изнася данни за активността на разузнавания на съседни държави в Сърбия, говори май за втория сценарий.
Схемата е ясна – подмамавай хората да гледат другаде, за да не гледат към теб и фалшивите ти приятели.
Избор няма. Отношенията с Русия ще се защитават по матросовски, инак ще се пада от власт. Как да отбием номера? С високо бръщолевене на глупости за български шпионаж и рипане срещу българския външен министър Захариева, която не можела да нарежда на сръбски депутат какво да говори. Не че се е опитвала, просто в учтив стил каза дежурното за такива случаи – че тия клоунади са неприемливи. Ама на нея е лесно да се изрепчиш. На Лавров е трудно, макар че той е онзи, който трябва да дава обяснения.
А Милорад Дрецун е прав – от София не могат да нареждат на сръбски депутат. Само от Кремъл могат. И ще го направят. На четвърти декември, когато президентът Вучич отива на поредна визита в Москва, в гонене на рекорд на Гинес за най-много посещения в чужда столица. Там ще му кажат какво да говори и какво – не.
Военният министър Вулин пък каза, че България позволявала да й избират приятелите, а Сърбия – не. И той е прав, но само във вторто. На Сърбия не й нареждат да си избира приятелите, защото тя вече няма такива и няма какво да избира. Единствената страна, която смяташе за близък приятел, я шпионира. И не става дума за България. Не е България тази, която с едната ръка подарява позастаряващи оръжия, а с другата подкупва администрацията на своите „приятели“.
Защо сърбите го докараха дотук? Въпрос на манталитет. С този на сръбските управници мястото на страната е там, където вече е – в ЕС. Ама в Евроазиазиатския…
