Сърбия, Чехия, Германия и някои части на България празнуват Видовден. В Белград празникът е официален от 1889г. (тогава се навършили 500 години от Косовската битка).
Макар че религиозната му същност не е особено позната, има поверие, че е празник в чест на Вида. Тя била сестра на двамата светци, наричани градушкари – Вартоломей и Елисей.
Видовден се отбелязва
за предпазване от градушки. Твърди се, че днес не се работи, за да не се разгневят. Хората вярвали, че градушките идват като възмездие за греховете, а това довело до представата, че на Видовден наяве излизат всички сторени злини.
Оттам е и предупреждението:
„Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!”
Оттам идва и смисъла на израза „Ще дойде Видовден” – той означава Денят на възмездието, ден за плащането за всичко, което сме сторили.
Друго предание гласи, че празникът е посветен на Свети Вит. Той е покровител на актьорите, танцьорите и кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки.
Свети Вит е патрон също и на Прага, както и на областта Саксония в Германия.
Смята се, че именно саксонските миньори са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.
На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето.
15 юни в народната митология е като
„денят на Страшния съд”,
когато всеки очаква възмездието си. Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си.
Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.
Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок.
Къде се празнува в България
На този ден не се работи, за да не се предизвикат светците „градушкари”. Днес най-активно празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки. Според някои предания, благодарение на това много слепи са прогледнали.
След неофициален спор между Трън, Годеч и Брезник, накрая
Брезник „патентова” Видовден.
На 15 юни в града се организира граовски събор и фестивал в чест на празника. Видовденският събор се провежда от древни времена в местността Кална бара /на мястото Стари Видовдън/ в с. Бабица, Брезнишко на 15 юни. Съборът продължава 3 дни и основно време за търговия. С времето традицията се променя и днес вместо сергии, на събора се представят основно фолклорни представления. От 1990 година се възстановява традиционното име на събора „Видовден”. В момента той се провежда пред читалището в град Брезник, като съхранява автентичния си характер.
Още любопитни новини – четете тук
