С повече от 2000% доходност се очертава да завърши 2017 г. за най-голямата по обем криптовалута в света биткойна. На фона на отрицателни или близки до нулата лихви в банковия сектор той успя за една година да поскъпне от малко над 790 долара в края на 2016 г. до около 19 086 долара в средата на декември 2017 г. по данни на Coindesk.
Последва обезценяване с няколко хиляди долара за брой за дни, но като цяло общата капитализация на всички криптовалути надмина 500 милиарда долара, а хардуерните мощности, с които се копаят валутите, се увеличиха над 6 пъти.
„ 2017-а категорично бе годината, в която криптовалутите станаха масово събитие, но дали е балон – отговорът на експертите у нас е : и да, и не. Криптовалутата може да бъде балон и надценена краткосрочно в следващите месец-два-три-пет или година, но дългосрочно можем да видим и много по-високи цени от сегашните, гласи коментар на Blockchain.bg,2 който уточнява : за първи път имаме актив, който да поскъпва толкова много за толкова кратко време, но така или иначе това е глобален актив, който в някакъв момент ще бъде нужен на всеки човек на планетата. Очакването на познавачите на този пазар е, че вероятно короната ще остане за дълго на челото на биткойн.
Втората по големина криптовалута етер също се надпреварва за интереса на инвеститорите. В последния месец на годината етер за първи път мина психологическата граница от 500 долара за брой, след като стана ясно, че швейцарският банков гигант UBS обяви, че ще пусне блокчейн платформа, базирана на технологията Етериум. А само около седмица по-късно етер вече се разменяше за над 700 долара за брой.
На въпроса дали става дума за балон, Благовест Белев от blockchain.bg отговаря, че със сигурност биткойнът има много по-голяма стойност, отколкото лалетата някога са имали, като виртуалните пари са и много по-ограничени на брой. Според него сега сме свидетели на измамно много на брой криптовалути, но това е нормално в зората на всяка нова технология и стои въпросът кой все пак ще оцелее. И дава пример : в началото на XX век в САЩ има близо 1800 производители на коли, а сега са 4. Така ще е и с криптовалутите, няма нужда от толкова много, няма всички да оцелеят.
Мненията дали криптовалутите имат бъдеще, или не, и дали търговията с тях е спекулации, са силно поляризирани, но е показателно, че повечето представители на традиционния финансов сектор са доста скептични. Това се потвърждава и от последната анкета на Wall Street Journal, в която 96% от анкетирани икономисти смятат, че биткойнът е балон.
„Не посягайте натам! Биткойнът е смъртоносен“, предупреди наскоро Ларс Роде, управител на Датската централна банка пред местния радио канал DR, цитиран от Ройтерс. Ако някой реши да пренебрегне това предупреждение, поема си сам риска, казва Роде с уточнението : „Това не е регулиран пазар. Не е в отговорността на властите и всеки сам си носи отговорността“. И той говори за лалета : „Инвестирането в биткойн е хазарт, опасен балон сравним с манията около лалетата в Холандия през 17 век“, казва експертът.
Криптовалутите и банките
Някои централни банки вече проучват възможностите да имат собствени дигитални монети. Например Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия обявиха през декември партньорство за издаване на обща криптовалута за трансгранична търговия.
В началото на декември президентът на Венецуела Николас Мадуро обяви пускането на криптовалута, наречена „petro“. Така Каракас иска да свие зависимостта си от долара при търговията с петрол, но рискува да си навлече гнева на Вашингтон. И другото : никак не е ясно дали новата ванецуелска криптовалута въобще ще види бял свят, тъй като депутатите във Венецуела са определено много скептични към „този експеримент“. Но едно е сигурно, казват го много познавачи на точно този пазар : въпросната криптовалута може да промени търговията с петрол.
Централната банка на Китай също вече обяви, че не изключва да създаде собствена криптовалута.
„Цифровите валути все още не са достатъчно зрели, за да бъдат разглеждани и надзиравани от регулаторните институции“, заяви наскоро управителят на Европейската централна банка Марио Драги. Според Евалд Новотни, гуверньор на Австрийската централна банка, обаче Европейският съюз трябва да се замисли за регулиране на биткойна, тъй като криптовалутата крие риск от пране на пари.
Като цяло централните банкери се опасяват от нарушаване на бизнес моделите на банките, проблемите около защитата на личните данни, както и от възможността чрез криптовалути да се финансира тероризъм или други престъпни дейности.
„Вероятно съвсем скоро банковите лобита ще изискат незабавни регулаторни ограничения предвид огромните суми, които започват да изтичат от банковата сфера към този нов клас активи. Много правителства също ще се притеснят, че някой им нарушава монопола за печатане на пари“, смята Божидар Тодоров от Булброкърс. Според него участниците на пазара се надяват законотворците да изчакват развитието на технологията, за да не я задушат още в началото, коментират от Investor.
Великобритания вече обяви, че възнамерява да засили регулацията върху биткойна и другите дигитални валути, разширявайки обхвата на правилата на ЕС срещу прането на пари, които задължават търговците да оповестяват самоличността си и да съобщават за подозрителна дейност.
В Австралия властите също обявиха намерението си да включат доставчиците на биткойни в обхвата на дейността на националната служба за финансово разузнаване. А скоро в Япония и Южна Корея се очаква да видим първите регулации, свързани с криптувалутите.
„Банките трябва да признаят реалността – те не са технологично подготвени за ерата, в която живеем, и изведнъж се появяват криптовалутите, които не пасват на сегашния свят, но със сигурност имат потенциал след 5-10 или 15 години, когато се развие технологията и стане достатъчно добре позната да бъде много по-добра и по-стабилна от сегашната система. А банките ще трябва да се трансформират, за да обслужват тази системата“, коментират български анализатори, експерти в сектора. Прогнозират, че с или без подкрепата на банките след 15 години биткойнът и като цяло криптовалутите ще са масово използвани.
