Отминаващата 2020-та е без аналог в историята ни. Преминала под знака на пандемията, в нея като „феникс от пепелта” се възроди българският дух за свобода. За първи път по улиците излязоха хора с различни политически пристрастия, икономически възможности, интелект и начин на живот. Но обединени от желанието да покажат, че искат да са свободни, че искат нов политически модел. Не искат преход, искат да са част от Европа- като демокрация и мислене. Ако не беше пандемията- 2020 просто щеше да е годината на протестите. Постепенно обаче едното изтласкваше другото – къде със страх, къде с реализъм.
Но 2020 ще остане в историята и с малките, и с големите събития, със скандалите, с войната между институциите и с опита Прокуратурата да бъде превърната в основен политически играч и да разчисти сметките между премиер и президент.
Със сигурност през 2020-та се положиха основите на истории и конфликти чиято развръзка ще гледаме години напред….
Водната криза в Перник
Годината започна тежко за Перник, който се превърна в първия град у нас, който беше поставен на драстичен воден режим в продължение на половин година. Оказа се, че питейният водоизточник – язовир „Студена“, бе на крачка от мъртвия си обем.
Така 100 000 души останаха без вода. Последваха протести, уволнения и оставки.
Водната криза в Перник стана и причина за безпрецедентното задържане на действащ министър. Нено Димов се сдоби с обвинение в бездействие и остана в ареста цели три месеца.
А в края на юни водният режим в Перник падна и чешмите в 11 населени места в района отново потекоха засега….
Най-богатият българин в изгнание
2020-та не беше късметлийска година за една от най-богатите фамилии у нас- тази на Васил Божков.
Демонстративни обиски, проверки, изземвания на скъпи произведения на изкуството, спиране на бизнеси, арести белязаха бизнеса и близките на Божков. След като дни наред даваше интервюто по медиите, че никой не го търси- най-богатият българин изведнъж се оказа в в изгнание, не къде да е, а в Дубай.
Оттам ръководи прословутото джиросване на акциите на футболен клуб „Левски”, оттам пускаше снимки и обвинения срещу управляващите.
Във „Фейсбук” обяви и новият си политически проект. Междувременно от прокуратурата обявиха, че работят по 19 досъдебни производства, от които нито едно все още не е влязло в съда.
Останаха и много въпросителни около колекцията на Божков. В профила си във Фейсбук бизнесменът обяви, че експонат от колекцията му, която беше иззета от следствените органи е обявен за продажба. Намиращият се в Дубай колекционер показва документи за покупката и изземването на експоната, както и телефонен чат, в който му съобщават за продажбата.
На многобройните въпроси на бизнесмена до момента от Прокуратурата не са дали отговор дали наистина става въпрос за ритона на хазартния бос.
И по отношение на Божков Прокуратурата спаси традицията да арестува близките на посочените от нея хора. След осем месеца в ареста жената на Божков Елена Динева все пак излезе на свобода с мярка „подписка“, след като отказа да плати гаранция от 1 милион лева. Срещу нея така и не бяха представени доказателства за участието в организирана престъпна група. Затова пък тя със сигурност ще представи доказателства пред Европейския съд по правата на човека и ще осъди България, а данъкоплатците ще платят и тази сметка.
Под „домашен арест“, но заради заболяване се оказа пък„дясната ръка“ на Васил Божков адвокат Славчо Марков.
Зад решетките месеци наред беше и Лиляна Деянова, която също е спрягана за близка до Васил Божков. Деянова беше обвинена в източване на средства от еврофондовете, но в крайна сметка излезе на свобода срещу гаранция от 40 000 лева. Разследването продължава…
Аферата „Бобокови”
Годината не беше добра и за още една емблематична българска фамилия- Бобокови. Известните братя с бизнес за милиони бяха сочени за пример – поне до 29 май, докато и те но попаднаха в полезрението на прокуратурата и на новия главен прокурор.
Тогава прокуратурата повдигна обвинения на зам.-министъра на околната среда и водите Красимир Живков и братя Бобокови за участие в организирана престъпна група, занимавала се с нелегален внос и преработка на опасни отпадъци. Обвинения бяха повдигнати и на още трима души, сред които и бившият шеф на регионалната екоинспекция в Плевен.
Така известните бизнесмени се озоваха в ареста. За Атанас Бобоков престоят беше доста дълъг- едва през ноември той бе освободен срещу колосалните два милиона лева.
Брат му Пламен излизаше и влизаше в ареста няколко пъти. Непрекъснато се променяха и обвиненията срещу него.
При едно от изказванията си пред медиите той обяви, че целта не е той, а президентът Румен Радев. По всичко личеше, че основната вина на братята е близостта им с президента и с бизнесмена Васил Божков.
Аферата около Пламен Бобоков се заплете и около сагата с либийския танкер „Бадр”и серия телефонни съобщения с премиер и президент. Първите-оповестени от Бобоков, вторите- от прокуратурата.
Междувременно скандалът прерасна в институционална криза…
Президент срещу премиер
Принципните различия между президент и управляващи през 2020-а стигнаха своя апогей. В началото на февруари Румен Радев свали доверието си от правителството, а през юли подкрепи протестите срещу властта и поиска оставките на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев.
Напрежението между институциите ескалира, когато прокуратурата влезе на обиск в президентството, а двама от най-близките сътрудници на държавния глава бяха арестувани заедно с бизнесмена Пламен Бобоков.
В същото време в публичното пространство се появиха снимки от спалнята на премиера Бойко Борисов. Пачки с по 500 евро, златни кюлчета, револвер на нощното шкафче – класически сюжет за криминален роман.
Премиерът се почувства застрашен. За целта той събра актива на партията в тясната зала за пресконференции не ГЕРБ и демонстративно обями, че зад снимките и записите стои президентът Румен Радев, който даже го снимал с дрон по съседски – в резиденция „Бояна“.
Росенец, протестите, политическата криза….
Юли бе преломен за страната…
На 7 юли съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов, членът на коалицията Иво Мирчев и общинският съветник на коалицията в Бургас Димитър Йорданов бяха спрени при опит да приближат до имота, известен като лятна резиденция на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган в парка „Росенец“.
В социалните мрежи се появиха кадри с изтласкването им от района от страна на охраната на Доган, които бяха обявени като служители на НСО.
Този факт запали фитилът и предизвика сериозен обществен отзвук. Премиерът Борисов първо обяви, че това не са служители на НСО. След като президентът Румен Радев потвърди, че става въпрос за охрана от националната служба и заяви ясно, че хора като Ахмед Доган и Делян Пеевски не трябва да се охраняват се стигна до взаимни нападки кой и отговорен държавни охранители да пазят двете знакови фигури на ДПС.
В крайна сметка Доган и Пеевски се отказаха от услугите на НСО, а прокуратурата нахлу в президентството и отприщи народното недоволство.
Часове по-късно „Триъгълникът на властта” беше пълен с хора, а президентът излезе сред тях с вдигнат юмрук и с призива „Мутри вън”.
Така на 9 юли стартираха най-масовите протести у нас през последните седем години. Роди се и „Отровното трио”.
В демонстрациите за първи път участваха и леви, и десни, обединени в общите си искания- оставка на правителството и на главния прокурор.
За шестте месеца народно недоволство най-запомнящи се ще останат датите – 10 юли и 2 септември.
На 10 юли, или ден след нахлуването на „Дондуков“ 2, правителството се похвали с новината, че България е приета в чакалнята на еврозоната. Това отдавна чакано събитие обаче само ескалира народното недоволство.
Станахме свидетели на вандалски сцени и от двете страни. Но това, което драсна клечката в бурето с барут, бяха любителските кадри, последвани от разказите на потърпевшите, за брутално полицейско насилие под колоните на самия Министерски съвет.
Сблъсъците се повториха и на 2 септември, по време на свиканото от протестиращите Първо Велико Народно въстание. Това беше и първият работен ден на депутатите в новата им сградата на площад „Батенберг”.
За да разпръсне протестиращите полицията използва лютив газ, от който пострадаха десетки- и протестиращи, и журналисти, и служители на реда. И до днес не стана ясно с какво бе пръскано.
С настъпването на есента и втората вълна на коронавируса протестите отслабнаха, но не спряха.
Те постигнаха и основната си цел- Европа и светът заговориха, че в България има проблеми, че в България има корупция, двойни стандарти, че законите не се спазват.
Европа ни размаха пръст. Европейският парламент прие резолюцията за страната ни, която макар и да няма характер на документ, от който биха произлезли някакви правни последици – остава клеймото върху имиджа на България.
Европейският парламент затвърди проблемите, които ние си знаем и за които вече говорим– липсата на реална съдебна реформа, проблемите със свободата на словото, полицейското насилие по време на протестите.
И въпреки че не свалиха правителството протестите промениха нагласите на обществото. Анализаторите са категорични, че ефектът ще се види на вота на пролет.
Отговорът на властта – рокади в правителството и промени в Конституцията
Новината „Борисов хвърля оставка до часове” гравитираше сред прогнозите на редица анализатори и медии, търсещи допирни точки между протестите 2020 и тези от предишни години. Но разликите се оказаха доста. И Борисов изненадваше ход след ход. Докато протестиращите искаха оставката му премиерът реши да размества министри.
На 23 юли станаха факт поредните рокади. Изненадващо с поста си се раздели вътрешният министър Младен Маринов. Освобождаването му от длъжност беше опит да се поеме персонална отговорност за полицейския произвол на 10 юли. Но смяната му с директора на ГД „Национална полиция“ главен комисар Христо Терзийски, който е прекият ръководител на провинилите се полицаи постави сериозни въпросителни около тази рокада.
С постовете си се простиха Владислав Горанов, Емил Караниколов и Николина Ангелкова. А Кирил Ананиев се върна във финансовото министерство, където дълги години беше заместник-министър, но вече като негов ръководител.
Очаквано рокадите не тушираха напрежението и народното недоволство продължи, а протестите ставаха все по-многолюдни.
Така дойде 14 август. След като дни наред обещаваше да съобщи „важни решения” премиерът премина в атака. Борисов обяви, че ГЕРБ ще внесе проект за нова конституция и след това ще свика избори за Велико народно събрание.
На практика обеща да се оттегли, когато парламентът гласува да се проведат такива избори.
Но това така и не стана. Сагата приключи в края на ноември, след като депутатите отхвърлиха предложението на ГЕРБ за свикване на Велико народно събрание.
Един емблематичен министър
2020-та ще се запомни и с куриозните ситуации, в които се забъркваше вече бившия правосъден министър Данаил Кирилов.
Той се превърна в единствения член на кабинета, на когото лично премиерът му забрани да се изявява във Фейсбук. И въпреки че оцеля при мащабните рокади в правителството през юли, в края на август Кирилов сам се оттегли.
По неофициална информация оставката му е поискана от премиера след поредното му излагане пред журналисти, където надълго и нашироко обясни как пише проекта за конституция на ГЕРБ и как руската конституция е послужила за модел в частта за „човешки права“ на седем държави. Кирилов каза и че е направил списък от 250 човека от „една партия“, които го наричат Барни Ръбъл – герой от анимационния сериал „Семейство Флинтстоун“.
Как пандемията „спаси” правителството….
Когато през март България беше под блокада заради пандемията на всички отекваха в ушите думите на „генерала” изречени по време на една среднощна пресконференция:
”Към нас се задава епидемия, която е с невиждана ярост в човешката история идва нещо Предстоят ни времена на изпитания. Ще се загубят човешки животи и то на тези, които обичаме.”
Затвориха Банско, въведоха КПП-та, излизането от градовете стана като по време на война.
Сутрин и вечер от щаба брояха случаите на коронавирус. Обещаха помощи, мерки срещу безработицата, подпомагане на хората, останали без препитание.
Два месеца по-късно животът си продължи- за някои по стария начин, други останаха без бизнес, недоволството растеше…
Докато премиерът ни даваше за пример как сме се справили най-добре в Европа с пандемията.
Така дойдоха октомври, ноември, декември и изведнъж влязохме в черната статистика като първи по смъртност от коронавирус в Европейския съюз. В медиите и социалните мрежи валяха сигнали за забавени линейки, за починали хора на стълбите на болниците, за липса на адекватно лечение….
Какво се обърка?
Есента „лъсна” истината как цяло лято властта е лежала на старите лаври от пролетта, без да подготви болници и лекари за очакваната втора вълна на коронавируса. Но понеже през първата минахме леко, на практика подценихме втората. Така статистиката е убийствена за малка държава като България- 7251 починали, голяма част от тях за последните два месеца. При по-малко от 200 000 диагностицирани с вируса.
Затварянето беше неизбежно, но на практика закъсняло. Отново бизнесът бе поставен на колене, обявяваха се мерки след мерки, а безработните вече са стотици хиляди.
Истински подпомогнатите бяха пенсионерите, със скромните 50 лева месечно, но до изборите. Държавната администрация също получи 10% увеличение на заплатите си.
Ресторантьорският и туристическият бранш на практика спряха да работят. Сериозни щети понесоха и медиите, и хората на изкуството, за които средства така и не се намериха.
Но годината все пак беше изпратена с добрата новина- ваксината дойде. С нея може би ще преборим вируса, но дали ще намерим и ваксина, с която да преборим икономическата криза.
През 2021-ва се чакат много отговори. За момента пандемията спаси правителството от „любовта на народа“. Но остава да видим дали протестите и пандемията ще нанесат съкрушителен удар срещу ГЕРБ и напролет ще имаме нова управленска коалиция.
