Преди 30 години – на 10 юни 1990 г. се провеждат първите свободни демократични избори след падането на социализма.

Изборите бяха организирани от бившата комунистическа партия и завинаги остана съмнението, че са манипулирани и не докрай честни. Тези избори бяха от изключителна важност за бившата БКП, защото доминацията във Великото народно събрание им позволи практически да напишат новата Конституция на България. Тази Конституция работи и до днес и създава непрекъснати проблеми в обществения и политическия живот. Но нейната философия беше да запази възможно най-дълго доминацията на БКП/БСП в политическата и съдебната власт. 

В този ден е първият кръг за избор на Велико народно събрание /ВНС/, което написа новата Конституция на Република България. На втория, на 17 юни се попълват 18 места.

Гласуването стана по т.нар. механично комбинирана система – половината от 400-те депутати се избираха по пропорционалната, а другата половина по мажоритарната избирателна система.

Великото народно събрание

ВНС работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. В изборите участват 6 976 620 от всички, имащи право на глас. БСП получава 47,1% от гласовете, СДС – 36.2%, ДПС – 5,75% БЗНС – 4%, Отечествен съюз – 0,5%.

Като мандати това са БСП – 211 депутатски места, СДС – 144 депутатски места, ДПС – 23 депутатски места, БЗНС – 16 депутатски места, Отечественият съюз – 2 депутатски места, 2-ма независими, 1 от Отечествената партия, 1 от СДП (немарксисти).

Нереформираната БСП печели първите свободни избори

БСП получава абсолютно мнозинство във ВНС. Сравнително неголемият изборен резултат от 36. 2 % за СДС е разочароващ и е в разнобой с категоричната победа на антикомунистическите сили в Централна Европа. Въпреки първия неуспех на СДС изборите за ВНС са повратни за съвременна България, защото ВНС изработва и приема на 12 юли 1991 г. нова, демократична конституция.

Политическото противопоставяне между БСП и СДС предопределя нестабилността на институциите в първия период от българския преход и започва необуздан преход на елитите. Едно след друго се сменят правителства: две на БСП, оглавени от Андрей Луканов (6 февруари – 22 декември 1990 г.), коалиционно, оглавено от Димитър Попов (20 декември 1990 – 8 ноември 1991 г.), на СДС, оглавено от Филип Димитров (8 ноември 1991 – 30 декември 1992 г.), експертно на Любен Беров (30 декември 1992 – 17 октомври 1994 г.), на БСП, оглавено от Жан Виденов (26 януари 1995 – 12 февруари 1996 г.). Не успяват да изпълнят пълния си мандат и първите парламенти, разтърсвани от скандали, разпадане на парламентарни групи, създаване на нови партии.

Правителството на СДС

На 13 октомври 1991 г. СДС постигна своя първи политически успех като печели парламентарните избори за 36-о Народно събрание. За СДС гласуват 1 903 567 избиратели. Парламентарната група на СДС е от 110 депутати. Така след 46 години тоталитарно управление върхът на властта се сменя.

В края на 1996 и началото на 1997 г. България изживява дълбока финансово-икономическа криза, която приключва с отказа на БСП от властта и обявяването на предсрочни избори през април 1997 г. СДС печели. Първоначално управлението на СДС и на партньорите му от коалицията ОДС (Обединени демократични сили), реализирано чрез кабинета на Иван Костов (21 май 1997 – 25 юли 2001 г.) дава обнадеждаващи резултати. Надеждите сред хората са големи. Високата цена на икономическите реформи и разочарованието от политическите елити обаче поражда разочарование сред българите и изборите на 17 юни 2001 г. се печелят от НДСВ с лидер Симеон Сакскобургготски, който става и премиер на страната – заедно с ДПС съставя правителство. По време на мандата на това правителство България става пълноправен член на НАТО (2 април 2004 г.) и завършва преговорния процес за присъединяване към ЕС, като на 25 април 2005 г. подписва и съответния договор.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!