46% от българските шестокласници смятат, че основни предмети в техните училищни програми (като математика, история, география, английски) са напълно безинтересни. Любимите предмети са физическо възпитание (76%), рисуване (57%) и музика (56%), показва национално социологическо проучване сред конкретната група ученици.
95% от децата са убедени, че е важно да се ходи на училище, 79% харесват учителите си. Сред страховете на децата най-голям е страхът от провал в ученето (56%), от агресията в училище страх имат по-малко от 18%.
23% от шестокласниците казват, че живеят в крайна бедност. 18% признават, че имат трудности с българския език, констатира национално представително проучване на Центъра за приобщаващо образование. Изследването е озаглавено „Какво е да си шестокласник в България“.
Анализът на данните извежда като най-добра новина доминиращото мнение сред тийнейджърите, че да се ходи на училище е важно. Същевременно обаче близо половината (45%) от анкетираните признават, че са готови да избягат от час при първа възможност. Според специалистите, това е знак, че училището в голяма степен не отговаря на очакванията на съвременните деца.
Особено ясно това личи от отговорите на въпросите за харесвани и нехаресвани предмети. Любимите на децата предмети са физическо възпитание и спорт (76%), рисуване (57%) и музика (56%) – и това не е изненадващо, тъй като там има учене чрез правене и децата са активни участници в процеса.
Най-нехаресвани от децата се оказват историята (43%), математиката (40%), географията (35%) и английският (31%). Почти половината шестокласници (46%) ги определят като безинтересни, което поставя сериозни въпроси за формите и начините на поднасяне на материала, които, явно, се разминават с очакванията на днешните деца и не могат да ги вдъхновят за учене.
В България има около 57 000 шестокласника на година. И те са най-малко изследваната група ученици, макар точно тази група да попада в най-критична възраст.
Обикновено се вълнуваме силно от 5-ти клас, когато децата започват да учат с много учители, и от 7-ми, когато има матури и кандидатстване. Но шести клас е особено критичен за самите деца – защото тогава те формират основни възгледи за живота и рискът да загубят интерес към ученето и дори да отпаднат, е най-голям. Битката за интереса им и за любовта към ученето се води именно в шести клас – и е от съществено значение за всички нас да спечелим тази битка, обяснява за изследването Димитър Лазаров, програмен директор на Център за приобщаващо образование.
Проучването дава тревожен сигнал, че 30% от шестокласниците у нас са на ръба да загубят интерес към ученето, имат лоша нагласа – предпоставка дори за отпадане от училище.
Проучването подрежда причините за тези нежелани настроения : основната е трудният и неадекватен за съвременните шестокласни начин на поднасяне на материала, пречка за лесното му усвояване. Има и психологически проблеми и доминиращи страхове от и в училище. Сред най-големите страхове изобщо за тийнеджърите, се оказва страхът „да не се проваля в училище“. От агресията в училище, сочена често като базов проблем, се боят 18 на сто.
Изследването констатира както социални, така и образователни проблеми. Почти една четвърт (23%) от децата в шести клас казват, че живеят в крайна бедност. 18% имат трудности с българския език в училище. На 14% от шестокласниците им се налага да работят, за да изкарват пари, 12% пътуват до училище в друго населено място, а 10% не живеят с родителите си. Всички тези фактори експертите сочат като допълнителни опасности, създаващи условия за отпадане от училище.
Макар предизвикателствата да са изключително сериозни, решения да се събуди интересът на децата и да се задържат те в училище има, твърдят експертите. Те дават няколко базови препоръки :
В работата с децата да се показва и доказва постоянно на децата защо това, което учат, е важно и как може да се приложи в живота.
Да има повече практически занятия и уроци, базирани на учене чрез правене.
Да се преподава колкото може повече извън класната стая, в среда, свързана с темите на урока. Училището да се отвори максимално към света навън, при всяка възможност да среща децата с хора извън училището, защото във всяка местната общност има голям неизползван ресурс, който училището може да привлече.
Националното представително проучване е организирано в рамките на програма „С поглед в бъдещето – училището има смисъл“, която се реализира с финансовата подкрепа на Фондации „Велукс“. С нея Център за приобщаващо образование си поставя за цел да насърчи училището и местната общност заедно да работят в помощ на децата с цел младежите да осъзнаят връзката между собствената си реализация и ходенето на училище.
