Ако днес сте търсили нещо в Goolge, сигурно сте обърнали внимание на поздрава за д-р Самюел Джонсън.
Именно това ни провокира да разкажем историята на великия английски творец, поет, есеист, критик, редактор и лексикограф.
Той е роден на 18 септември 1709г. в Личфийлд, графство Стафордшир. Една година учи в колеж, но напуска заради липса на финансова възможност.
Все пак започва работа като учител в Лондон, а в свободното си време пише материали за „Списанието за джентълмени“ (The Gentleman’s Magazine).
Сред ранните му творби са биографията на Ричард Савидж, поемите „Лондон“ (1738) и „Суетата на човешките желания“ (The Vanity of Human Wishes) и пиесата „Ирена“ (Irene).
През 1755 г. е публикуван неговият „Речник на английския език“, който оказва силно влияние върху развитието на съвременния английски език и е определен за „едно от най-големите постижения в науката“.
Помагалото му спечелва слава и до публикуването 150 години по-късно на първия Оксфордски речник се счита за най-качествения английски речник.
Д-р Джонсън умира на 75 години (на 13 дек. 1784 г.). Учените предполагат, че дълго време е боледувал от синдрома на Турет.
След смъртта си Джонсън е признат за един от най-влиятелните английски литературни критици.
Предлагаме Ви някои от най-паметните цитати от д-р Самюел Джонсън:
Крайният резултат на всички амбиции е да бъдеш щастлив вкъщи.
Докато правиш своя избор в живота, не забравяй да живееш.
Хората не лицемерничат за удоволствие.
Нищо друго, измислено от човека, не е породило толкова много радост, колкото добрата кръчма или хан.
Да живееш – означава непрекъснато да се движиш напред.
Само рискуващият често, може да се стреми към почести.
Пътят към ада е постлан с добри намерения.
Основното достойнство на човек – умението да се противопоставя сам на себе си.
Завист – постоянна потребност на ума, рядко поддаваща се на лечение от култура и философия.
Колкото и да хитрува спекулативното мислене, две по две, както и по-рано, си остава четири.
Любопитство – едно от най-неизменните и очевидни свойства на мощния интелект.
Лошо е, когато на човек не му достига разум; но двойно по-лошо е, когато не му достига душа.
Честност без знания – слаби и безсмислени, а знания без честност – много опасни.
