Н.Пр. Алехандро Поланко Мата е посланик на Испания в България. Започва дипломатическата си кариера през 1987 г., като е заемал длъжностите директор за международните финансови агенции, директор за връзките с Източна Европа, както и началник на отдел за финансови агенции в генералната дирекция за международните икономически отношения. По време на административната си кариера в Министерството на външните работи той е заемал постовете помощник-генерален директор по персонала, генерален секретар на фондация „Съвет Испания-Съединени щати” и генерален директор по международните икономически отношения. След завръщането му като посланик в Мавритания, той е назначен за генерален директор за рибните ресурси и аквакултурите в Министерството на околната среда, морските и селските райони. Заемал е редица дипломатически длъжности в Австрия, Словения и Мароко, както и длъжността на посланик на Испания в Мавритания, Мали и Алжир.
В контекста на мероприятията по повод срещата на върха на НАТО в Мадрид през юни, на която присъства президентът Румен Радев, и провеждането в София на семинара „НАТО след Мадрид, урокът от Украйна“ организиран от посолствата на Испания и САЩ, Атлантическият Клуб и фондация „Конрад Аденауер“, 28-то двуезично издание на български и английски език на списание „Дипломация“ на МВнР на Република България публикува статия на посланика на Испания Н.Пр. Алехандро Поланко Мата, озаглавена „40 години членство на Испания в НАТО: ангажименти, капацитет и солидарност“.
ДЕБАТИ.БГ препубликуваме статията:
През 2022 г. отбелязваме две важни събития както за Испания, така и за Организацията на Северноатлантическия договор в областта на европейската и глобалната сигурност и отбрана. От една страна, Срещата на върха на НАТО, която се проведе на 29-30 юни в Мадрид, е несъмнено крайъгълен камък в историята на организацията. Войната в Украйна и поуките от нея ще накарат със сигурност Алианса да се трансформира и адаптира, а Мадрид ще се превърне във въплъщение на тази необходимост.
Но тази година е от особена важност и за самата Испания, която отбелязва своята четиридесетгодишнина от членството си в Алианса. Испания се присъединява към НАТО през 1982 г. – в самото начало само гражданската структура, а малко по-късно и интегрираната военна структура. Само за няколко години, през които Испания трябваше да определи своя модел на участие в НАТО, ние доказахме, че сме надежден член на тази организация чрез нашия ангажимент към вътрешното ѝ функциониране, както и чрез интензивно участие в операциите на Алианса по света.
Въпреки че историята на нашите две страни – България и Испания, в областта на отбраната и сигурността е доста по-различна, смятам, че едно изложение, свързано с испанския опит въз основа на 40-годишнината от влизането на страната ни в НАТО, както и във връзка с последните събития в Източна Европа, би могло да представлява интерес. Затова ще се опитам да поразсъждавам върху това, как нашето членство в НАТО оформи модернизацията на въоръжените ни сили, както и осъзнаването на нашето общество по отношение на геополитическите предизвикателства и интернационализацията на нашите военни действия. В края ще спомена нашите приоритети и надежди с оглед Срещата на върха на НАТО.
Процесът на присъединяване на Испания към НАТО: първите сложни няколко години
На пръв поглед, от момента, в който нашето правителство взе такова решение, самото присъединяване на Испания към НАТО беше много ясен и бърз процес. Наистина, само три години след смяната на политическия режим в Испания, първото демократично правителство обяви, че Испания се готви да стане член на Алианса, а министър-председателят Леополдо Калво Сотело заяви това на 25 февруари 1981 г. тържествено по време на своята реч при встъпването си в длъжност. Малко по-късно – на 2 декември 1981 г., Испания уведоми официално НАТО за своето намерение да подпише Вашингтонския договор, а почти автоматично Северноатлантическият съвет – върховният съюзнически орган за вземане на решения, изпрати на Испания официалната покана да стартира процеса на присъединяване. Само девет месеца по-късно – на 30 май 1982 г., Испания беше вече шестнадесетата държава-членка на НАТО.
Но въпреки тази бързина на правната процедура, първите няколко години на членство в тази организация не бяха за Испания толкова гладки, колкото би могъл да си помисли човек – поне от социална и политическа гледна точка. Защото социалната и политическата адаптация на една държава-членка на НАТО се оказа един доста дълъг процес.
В началото на 80-те години на миналия век испанската политическа сцена не бе напълно единодушна по отношение на това присъединяване. Няколко важни политически партии, представляващи значителна част от населението, не бяха напълно убедени в навременността или в самото удобство да станат част от Атлантическия алианс. Те бяха заявили това открито доста преди Испания да разгласи официално своето намерение, но въпреки всичко, вместо да се търси и постигне политически консенсус, самото присъединяване се оказа някак прибързано. Разбира се, началото на 80-те години беше времето за международно представяне на новата демократична Испания (член на Съвета за сигурност на ООН в периода 1981-1982 г., първи стъпки към Европейските общности), като със сигурност вътрешнополитическият ефект от присъединяването ни към НАТО беше някак смекчен, след като първоначално станахме част само от неговата гражданска структура. Самото присъединяване се разглеждаше все още като голяма и важна стъпка, за която беше необходимо конкретно политическо единодушие, което обаче не беше постигнато.
Най-вероятно повечето от свързаните с членството в НАТО опасения се дължаха на международната геополитическа ситуация, както и на позицията на Испания по време на Студената война. Съвсем естествено, през 50-те, 60- те и 70-те години Испания не беше част от съветския блок, като през 1953 г. беше сключила ключови военни споразумения със Съединените щати, които позволяваха на американските самолети и кораби да използват испанските военни бази. Съвсем целенасочено обаче Испания не бе отишла по-нататък, като даже не беше изразила каквото и да е желание да стане част от НАТО.
Липсата на политически и социален консенсус доведе до свързан с присъединяването към НАТО „период на размисъл“, след като в края на 1982 г. Испанската социалистическа партия спечели изборите. Преговорите за присъединяване към военната структура на НАТО бяха прекратени, а през 1984 г. бе обявен референдум. Министър-председателят Фелипе Гонсалес представи точките, които трябваше да бъдат ратифицирани от испанския народ, включително и това, че Испания ще продължи своето присъствие в НАТО, но без да се включва в неговата интегрирана военна структура, както и това, че на испанска територия няма да се допускат ядрени оръжия. Референдумът се проведе на 12 март 1986 г., като тези въпроси бяха одобрени от 52% от населението. От този момент нататък Испания продължи да участва пълноправно във всички съюзнически работни групи, включително и в групите по бюджет и планиране.
Така първите няколко години от нашето членство в НАТО, макар и обещаващи, бяха изтъкани от спънки, както и от свързана с бъдещето несигурност. Да видим как всъщност се развиха нещата от началото на 90-те години насетне.
Испания демонстрира своите ангажименти към НАТО
В началото на 90-те бяха договорени подробностите за участие на Испания в НАТО в няколко области, включващи отбрана на испанската територия, на испанското въздушно пространство и на териториалните води, отбрана на Гибралтарския проток, морските и въздушните операции, както в Източния Атлантик, така и в Западното Средиземноморие, заедно с логистична подкрепа за операциите на НАТО. По отношение на операциите на Алианса, в които Испания можеше да участва през тези първи няколко години, беше договорено, че испанските военни власти ще запазят командването на един хипотетичен испански контингент, както и че ще прехвърлят на командирите на НАТО единствено оперативен контрол върху конкретни действия. В същия контекст, силите на НАТО на испанска територия щяха бъдат координирани от испанския началник на отбраната, като беше възможно да има и испански командири на Съюзническите сили.
Преди да може да бъде изобщо спомената и поставена отново на масата за преговори, темата за участието на Испания в интегрираната военна структура на НАТО трябваше да изчака повече от десетилетие – до средата на 90-те, докато най-накрая този въпрос беше повдигнат отново. Всъщност, през 1996 г. парламентът упълномощи испанското правителство да започне преговори за присъединяване към новата военна командна структура на НАТО. На Срещата на върха на НАТО в Мадрид, състояла се през юли 1997 г., Испания повдигна отново този въпрос, настоявайки обаче и за създаването на съвместен подрегионален щаб в Мадрид. Когато през м. декември същата година Атлантическият съвет одобри новата командна структура, той прие предложението на Испания, като разположи гореспоменатия подрегионален щаб в Ретамарес; оттогава насам „Щабът Ретамарес“ щеше да отговаря за оперативното планиране в Югозападна Европа. А няколко години по-късно – на 1 януари 1999 г., испански военен персонал бе разположен и в някои други обединени щабове, като така Испания стана реална част от военната структура на НАТО.
Този вече поет ангажимент беше доказан и чрез модернизирането на испанските въоръжени сили. По едно и също време модернизацията на испанските въоръжени сили, както и испанската концепция за отбрана, бяха ръководени въз основа на членството ни в НАТО. Това бяха едни взаимно-подхранващи се процеси по един сложен начин. През 1984 г. военният персонал на Испания наброяваше около 300 000 души – бройка, излизаща значително извън границите на реципрочност, поради което този персонал трябваше да бъде сведен до 130 000 висококвалифицирани професионалисти (нещо, което беше постигнато през първото десетилетие на новия век), а задължителната военна служба беше отменена през 2001 г. Освен всичко това, оръжейните системи трябваше да отговарят на стандартните спецификации на НАТО и да гарантират оперативна съвместимост с другите държави-членки и партньори на НАТО, което доведе до последователната подмяна на военния материал.
Подобно намаляване на бройките се случи също и в България. В рамките на НАТО България реши да намали, професионализира и модернизира собствените си въоръжени сили. През 1990 г. военният персонал на тази страна наброяваше около 120 000 души, но по-късно беше сведен до 32 000 професионални, добре обучени войници. Военната повинност беше премахната през 2007 г. А през последните няколко години, за да бъдат гарантирани съвместните военни учения и операции, България положи усилия да придобие нови оръжейни системи, които да са съвместими с останалите държави-членки на НАТО.
Мисии и успехи на Испания като държава-членка на НАТО
Сред другите начини, по които Испания показа (а и все още показва) своите ангажименти към НАТО, бяха участието в операциите на Алианса с военен персонал и военни материали, както и активното участие в ежедневното управление на Организацията на Северноатлантическия договор, както и в дискусиите за нейното бъдеще и разширяване.
Испания започна да дава своя принос към мисиите на НАТО още през 1992 г. чрез няколко операции в непосредствена близост до територията на България. Тя назначи екипаж и капитан на фрегатата на флота на НАТО – „STANAVFORMED” („Постоянни военноморски сили в Средиземно море“) с мандат да наложи оръжейно ембарго в контекста на Балканските войни. По-късно, след Дейтънското споразумение от 1995 г., Испания участва в ръководената от НАТО мисия IFOR („Сили за изпълнение в Босна“), която замени предишната мисия на сините каски на ООН. Още веднъж, година по-късно, IFOR отстъпи място на SFOR („Стабилизиращи сили“) и Испания продължи да бъде един от участниците до 2004 г., когато това управление бе поето от Европейския съюз.
Все още в тази част на Европа, Испания участва в ръководените от НАТО мисии в Косово, които започнаха през 1999 г. Така испанските военновъздушни сили взеха участие в операцията на НАТО „Съюзнически сили“, чиято цел беше да принуди режима на Слободан Милошевич да подпише мирно споразумение. След това Испания бе част и от KFOR в Косово, където за периода 1999- 2009 г. изпрати общо 22 000 войници, които осигуриха умиротворяването на този регион, безопасното завръщане по домовете им на почти един милион бежанци и обезвреждането на взривните устройства.
Точно по това време един испанец – бивш министър на външните работи – Хавиер Солана, бе избран за генерален секретар на НАТО, като остана на поста от 1995 до 1999 г. Този „крайъгълен камък” дава възможност да се вникне и в ангажимента на Испания към вътрешното функциониране на НАТО, което оказа влияние върху последвалата модернизация на самия Алианс. Като пример за реформата на командната структура на НАТО, която започна през 2010 г. с идеята да стане много по-гъвкава, по-ефективна и по-лесна за разгръщане, Испания успя да „подслони” един от двата Обединени центъра за въздушни операции. Това означаваше, че от този момент нататък въздушните операции на НАТО в защита на Южна Европа щяха да се провеждат вече от Торехон де Ардос, недалеч от Мадрид. А през 2010 г. Испания успя да сертифицира и предостави на разположение на НАТО и свой собствен Център за върхови постижения за борба с импровизирани взривни устройства в Ойо де Мансанарес.
Твърдото желание на Испания да бъде част от НАТО, от неговата модернизация и от ежедневната работа на тази организация може да се разбере и от факта, че Испания предостави на разположение на НАТО два щаба с висока степен на готовност: един военноморски – на борда на кораба клас LPD „Кастилия“, със седалище в Рота, както и един наземен – в Бетера (Валенсия). Тези щабове поемат периодично командването на Силите за реагиране на НАТО (NRF), или с други думи, това са щабове със сухопътни, въздушни и морски компоненти, гъвкави, бързо реагиращи и устойчиви, отговарящи за справяне с внезапните заплахи за сигурността на държавите-членки на НАТО.
Но нека се върнем към участието на Испания във военните операции на НАТО. Испания участва и в няколко военноморски операции на Алианса: в периода 2001-2016 г. в „Активни усилия“ (за борба с тероризма в Средиземно море), а в периода 2008-2016 г. – в операцията „Морски пазител“ (заменила „Активни усилия“ и продължаваща до този момент), както и в операцията „Океански щит“ (за борба с пиратството в Аденския залив и Индийския океан). Освен всичко това, Испания беше и една от участващите страни в ръководените от НАТО мисии в някои други конфликтни точки, като например в Афганистан, Либия и Ирак.
Що се отнася до Афганистан, двете мисии на НАТО в тази страна представляват най-дългият ангажимент на Испания във военна мисия в чужбина, където страната успява да запази своите военни усилия и своя контингент в продължение на близо две десетилетия. Испания беше също неразделна част, както от ISAF („Международните стабилизиращи сили в Афганистан“, 2001-2014 г.), така и от „Решителна подкрепа“ (от 2015 до 2021 г.). През 2005 г. в рамките на ISAF, които всъщност представляваха бойна и тренировъчна мисия, Испания превзе военната база в Херат, както и Провинциалния екип за възстановяване в Бадгис (PRT) в Западен Афганистан. В продължение на дълги години испанските контингенти реализираха 28 000 патрула, деактивираха 1400 самоделни взривни устройства, помогнаха на безброй цивилни.. и дадоха 102 жертви. През 2012 г. Испания отстъпи командването на PRT Бадгис на силите на Афганистан, а през 2015 г. последният испански войник напусна военната база в Херат. А по време на „Решителна подкрепа“, имайки предвид обучителния характер на тази втора мисия, испанските сили успяха да подпомогнат и обучат на място висши афганистански офицери от Кабул до 12 май 2021 г., когато си възвърнаха флага след края на мисията.
Може би един от най-важните акценти през тези години бе създаването в базата в Херат на болница роля 2Е, както и отваряне на най-голяма аптека в Афганистан. Испания обаче не ограничи тяхното използване единствено за съюзническите войници, тъй като по времето, в което за това отговаряше Испания, на мнозина афганистанци бе оказана помощ от тези медицински заведения. Тук се преплитат отново испанската и българската история, защото освен с войски и военни инструктори, част от българския принос към ISAF се състоеше в предоставянето на военни медицински екипи. Те бяха осигурявани от Военномедицинската академия в София, като още от 2004 г. помагаха в испанската болница роля 2Е в Херат, поддържайки в същото време прекрасни лични и професионални отношения с испанския персонал на място.
Що се отнася до Либия, Испания участва, според своите възможности – по море и по въздух, в операцията на НАТО „Обединен защитник“ – операция, която през 2011 г. продължи само няколко месеца с мандат защита на либийското цивилно население от престъпните милиции. По отношение на Ирак, Испания участва в NMI („Мисията на НАТО в Ирак“) още от самото ѝ създаване през 2018 г., а в рамките на тази мисия 7 испански длъжностни лица проведоха обучение на иракските сили за сигурност, за да могат да засилят борбата си срещу ISIS (Ислямска държава). Така че, конкретно тази мисия не беше „бойна мисия” в буквалния смисъл на думата, а по-скоро мисия за изграждане на капацитет – подобно на мисията „Решителна подкрепа“ в Афганистан. всичко това показва, че, независимо от фактическото съдържание на самите мисии или от „тежестта” на испанския принос, Испания беше ангажирана по един или друг начин с НАТО.
Испания участва също и в мисии на НАТО на територията на някои други държави-членки на Алианса. Например от 2014 г. насам тя участва в мисията в Турция озаглавена „Активна ограда“ с ракетна батерия Patriot и с мандат защита на турското население от балистични ракети, които биха могли да се появят от съседна Сирия. Въпреки че в този случай оръжейната система е испанска и се управлява от 150 души испански персонал, тя е координирана от Въздушното командване на НАТО в Рамщайн.
По отношение на Източния фланг, който за съжаление днес е обект на ежедневните новини, Испания участва в поредица от постоянни операции в цяла Европа. Така, от една страна, още от 2017 г. насам Испания е ангажирана в „Засилено предно присъствие” (EFP) на НАТО в балтийските страни и Полша с мандат наземно възпиране. Испанското бронетанково кавалерийско звено с повече от 330 души персонал, шест бойни танка „Leopard 2” и няколко други бронирани превозни средства е разположено в Латвия. Поради събитията в Източна Европа, от месец март 2022 г. насам, шест тежки артилерийски самостоятелни гаубици M109 и още 160 служители са интегрирани в испанския принос към EFP в Латвия.
Може би едни от най-известните операции на НАТО с участието на Испания са т. нар. операции за опазване на въздушното пространство. Поради анексирането на Крим през 2014 г. НАТО разработи допълнително тези операции по своя източен фланг под името „Засилена въздушна полиция” (EAP). Оттогава насам Испания участва периодично в балтийски операции за опазване на въздушното пространство от въздушни бази в Естония и Литва, по-специално, като оставя на разположение на НАТО между 4 и 8 от своите изтребители Eurofighter, F-18 или Mirage F-1, заедно с около 130 души персонал.
Освен това, в рамките на операция „Засилена въздушна полиция”, Испания подкрепи наскоро възможностите за опазване на въздушното пространство на Румъния и България. В продължение на няколко месеца през 2021 г. шест испански изтребителя Eurofighter в Румъния помогнаха при операции по прихващане. А в България испанският аеротактически отряд „Стрела“ ДИПЛОМАЦИЯ 28/2022 28 ЕВРОПЕЙСКА СИГУРНОСТ („Destacamento Aerotáctico Strela“), заедно с четири изтребителя Eurofighter и 130 души персонал, проведе съвместно с българските сили от авиобаза Граф Игнатиево в периода февруари-март 2022 г. подобна мисия на съвместно въздушно патрулиране и прихващане. Лично аз бях свидетел на това как тази операция на НАТО в България се оказа възможност за нашите две страни да укрепят двустранните си отношения. По време на посещение при испанския контингент на 21 февруари испанският министърът на отбраната Маргарита Роблес се срещна с министър Янев, като двамата споделиха своите гледни точки по няколко теми в областта на отбраната и се ангажираха за бъдещо сътрудничество във военната област. Точно това е един от скритите положителни ефекти на операциите на НАТО – те предоставят на държавите-членки възможност да се опознаят по-добре, да разберат предизвикателствата пред отбраната си, както и да укрепят своите отношения много по-стабилно, отколкото единствено чрез срещите в Брюксел. По време на посещението си в Испания на 28 и 29 април 2022 г. – цели двадесет и три години след последната президентска визита, президентът Радев затвърди това двустранно сътрудничество в областта на сигурността в рамките на НАТО. На българския mрезидент бе предоставена възможност да посети Комбинирания въздушен оперативен център на НАТО в Торехон де Ардос (CAOCTJ), както и да отличи с почести въздушните бойни групи „Аla-14” и аеротактическия отряд „Стрела“, участвали в мисията за опазване на въздушното пространство на България.
Спомняйки си за тези конкретни мисии, ми хрумват следните две заключения. Първо, че редица мисии на НАТО с испанско участие са се провеждали на територията на България и недалеч от нея – на Балканите, в Адриатическо море, на румънска територия, а вече и на българска територия. И второ, че България е показвала винаги ангажиментите си към НАТО по начин, подобен на този на Испания – чрез участие в многобройните мисии на Северноатлантическия алианс.
Заключение: размисли за Мадрид и поуки след 40 години членство в НАТО
Първите по-сложни години от нашето членство в НАТО са останали вече отдавна назад. В продължение на дълги години Испания и испанското общество успяха да докажат своя ангажимент към Алианса чрез участие в редица мисии на НАТО по света. Ние участвахме решително във вътрешното обновяване на организацията, като бяхме нейн седми по принос финансов донор и също така домакини в Мадрид на две срещи на върха на НАТО (през 1997 и 2022 г.). Само за няколко години въпросът „да бъдем ли част от Алианса” се измени от чисто политически в чисто технически, тъй като за нас това е единственият начин, който има смисъл в днешния свят, но най-вече пред лицето на днешните споделени предизвикателства.
В един неотдавнашен семинар, организиран от Атлантическия клуб в България, съвместно с Фондация „Конрад Аденауер“, Дипломатическия институт към българското Министерство на външните работи и посолствата на САЩ и Испания в София под надслов „НАТО след Мадрид: урокът от Украйна“, испанският министър на външните работи, г-н Мануел Албарес, очерта основните елементи на нашите ангажименти по отношение на сигурността в Европа и извън нея:
„През последните четиридесет години Испания осигури на Алианса своята лоялност към принципите и ценностите на Вашингтонския договор, своето проактивно отношение и своето високо ниво на ангажираност към мисията на Алианса във всяка област или пространство – било то по земя, море или въздух; на изток, на запад, на север или на юг. За съвместните операции на съюзниците Испания осигури повече от 125 000 мъже и жени от нашите въоръжени сили. А в момента почти 1100 от тези мъже и жени са разположени в Латвия, Литва, Турция, Средиземно море и Атлантическия океан”.
Министърът подчерта също и специалния принос на Испания към развитието на НАТО през XXI век – с две основни идеи, които подкрепихме по време на Срещата на върха в Мадрид: чувствителност към Юга и по-голяма координация и сътрудничество между НАТО и Европейския съюз. Нестабилността и тероризмът, както и неконтролираните потоци от бежанци и мигранти, са явления, които все повече и все по-пряко засягат сигурността на Европа. Тези предизвикателства изискват размисъл и внимание от страна на съюзниците, дори и в разгара на украинския конфликт. От друга страна, взаимното допълване между способностите на ЕС и НАТО беше демонстрирано в отговора на руската агресия в Украйна. По време на испанското председателство на Съвета на ЕС през второто полугодие на 2023 г. ние ще продължим да работим съгласно принципите на координация и синергия между двете организации, които се оказаха изключително ефективни и важни.
Точно сега, когато сме свидетели на един решителен момент за НАТО и когато мирът и сигурността в евроатлантическото пространство са сериозно застрашени, а международният ред е атакуван, единството трябва да бъде в основата на нашия отговор и това е концепцията, въз основа на която Испания проведе Срещата на върха. Това единство ще залегне също и в основата на определянето от страна на съюзниците на новата стратегическа концепция, за да могат да отговорят на традиционните и нововъзникващите заплахи.
Когато обърна поглед назад към Испания през 80-те години на миналия век, не мога да не си помисля колко важна е еволюцията, през която премина испанското общество. Наистина първоначалното отношение към Атлантическия алианс, което човек можеше да долови в някои сектори на испанското общество и на испанската политика преди четиридесет години назад, се е променило значително. Днес броят на мисиите на НАТО, които Испания е извършила успешно, както и широката подкрепа за НАТО от страна на испанското общество, ни позволяват да прогнозираме един наш постоянен ангажимент към сигурността на континента. Чрез първоначалния импулс на нашето членство в НАТО и участието ни в мисии на НАТО ние успяхме да модернизираме нашите въоръжени сили и да променим начина, по който те разбират военните функции чрез разширяване на обхвата и на капацитета за успех.
Тези четиридесет години бяха за нас една история на успеха, но днес, изправени пред нови заплахи, най-голямото предизвикателство ще бъде единството, както подчерта бившият генерален секретар на НАТО Хавиер Солана, по време на споменатия по-горе семинар в София: „Срещата на върха в Мадрид е даже по-важна поради ситуацията в Украйна, а и като цяло. Това е наистина моментът, в който НАТО трябва да използва своя интелект и здрав разум, като се опита да пристъпи напред с позиция, която да бъде добра за всички“.
Още актуални анализи – четете тук.
