46 години от трагичната загуба на Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков

На 30-ти юни 1971-ва година цяла България потъва в скръб. Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков загиват трагично в автомобилна катастрофа край прохода Витиня в Стара планина. Двамата пътуват от София за Враца с бежовото „Алфа Ромео“ на Аспарухов, като фаталният инцидент става малко след моста над река Бербеш.

Автомобилът не успява да спре на Т-образния разклон с пътя Ботевград-Витиня-София и се блъска в движещ се по посока София камион „ЗИЛ“. За нещастие ударът е точно зад шофьорската врата, където се намира резервоарът на колата, който се запалва.

Погребението им и до днес остава най-масовото в родната история. Невижданото море от хора хвърля в ужас управляващата партия.

В началото на 70-те години България е традиционен участник на световните първенства по футбол, а Гунди и Котков са ядрото на националния отбор. Аспарухов вече е отбелязал 118 гола в по-малко от 200 мача за Левски, а и не липсва европейско внимание към звездата на сините. По това време зрителите на стадионите не са падали под 20 000 души, което обяснява защо Гунди и Котков са истински народни любимци.

В прощалния ден към столицата се стичат хора от цялата страна, а според официални данни на поклонението присъстват 150 000 души. Съвременници на събитията обаче определят тази бройка като сериозно занижена от властите.

Футболният свят е в шок.

Много го обичах, много ми допадаше като футболист. В срещата България – Италия случайно, без да искам, го ритнах. Вярвам, че ми е простил. Джани Ривера – Италия

Просто жадувах да играя с Аспарухов. В срещата Бенфика –  Левски той покори Лисабон. До този момент нито един футболист от чужд отбор не беше постигал 2 гола в нашата врата в един мач. Аспарухов беше първият. Горчиво скърбя за него. Еузебио да Силва Ферейра – Португалия

Разбрах, че Аспарухов няма да играе в Норвегия и се отказах да гледам тази среща. Аз съм поклонник на големия и красив футбол. Вашият Гунди беше рядък талант, футболно дарование. Заобичах го в Италия на мача с белгийците. Жалко, че така бързо си отиде, жалко! Жан Клод Кили – Франция, световен шампион по ски

Сега вече съжалявам, че не можах да играя отдясно с Аспарухов в отбора на света. Очаквах, че пак ще ми се отдаде тази възможност в друг юбилеен мач като този в чест на Яшин. Аспарухов имаше свои почитатели и в Германия. За него се пишеше много често в спортните колони на нашите вестници. Голямо нещастие за българския футбол. Загубата на Гунди е несравнимо голяма. Герд Мюлер – Федерална република Германия

Когато научих за гибелта на Аспарухов, се разплаках, защо такава участ на един чародеен футболист ?! Цяла нощ не успях да заспя. Той беше пред очите ми в головите положения в мача срещу белгийците. От тогава го заобичах. Вечен поклон! Сандрино Мацола – Италия

Малцина са тези футболисти, които създават наслада – истинска наслада за зрителя. Аспарухов бе един от малцината в света – истински футболист-артист. Затова всички скърбим за него. Поклон пред Аспарухов! Флориан Алберт – Унгария

Георги Аспарухов е роден на 4 май 1943 г. в квартал Редута, София. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на Левски (София). Когато е приет в първия отбор на сините, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва срещу Ботев  (Пловдив).Дебютира като играч за националния отбор на България на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена.

От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в Ботев (Пловдив), където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 г. и вицешампион през 1963 г. При канарчетата играе с отлични футболисти като Динко Дерменджиев и Георги Попов и изгражда себе си като футболист.

След като се завръща в Левски (София), печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА.

През 1965 г. е избран за футболист № 1 и за спортист № 1 на България.

Едно от най-големите си постижения на международната сцена той записва в квалификационна среща за световното първенство в Англия през 1966 г., играна на 29 декември 1965 г. във Флоренция, решаващ трети двубой с Белгия на неутрален терен. Победата е за българския национален отбор с 2:1, а над всички блести централният нападател Георги Аспарухов, който отбелязва двата брилянтни гола за България.

След срещите между Левски (София) и Милан Милано в турнира за Купата на националните купи през 1967 г. прочутият треньорът на италианския футболен колос  Нерео Роко заявява: „Това е център-нападателят на моите мечти!”.

На 11 декември 1968 г. българският национален отбор по футбол гостува на  световния шампион Англия в приятелска среща на митичния стадион Уембли в Лондон. Двубоят в английската столица завършва с престижното за нас равенство 1:1, а единственият гол за лъвовете бележи централният нападател на националния отбор  Георги Аспарухов.

Попадението на Гунди е изключително красиво. Той овладява топката след двубой във въздуха, поема с глава в централния кръг на игрището, финтира двама защитници, преодолява половината терен до вратата на англичаните и с изключително точен удар с левия крак бележи гол за България. Аспарухов е един от малкото българи, отбелязали на Англия на Уембли (бел. ред. след Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров – Червения през 1956 година).

През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век, а на 21 май 2014 г. Гунди е награден с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.

Като цяло равносметката на футболната кариера на Георги Аспарухов, изразена в цифри е 200 изиграни мача за Левски и 47 за Ботев в българското първенството. В тези футболни срещи отбелязва 125 гола за Левски и 25 гола за Ботев. Гунди има изиграни 18 мача и реализирани 19 гола в европейските клубни турнири.