В последното си обръщение към нацията президентът на Украйна Володимир Зеленски отбеляза 50-ия ден от войната и отдаде почит на защитниците на страната.
„Ние издържахме вече 50 дни. Петдесет дни руско нахлуване, въпреки че окупаторите ни даваха максимум пет“.
„Този период, тези 50 дни ми показаха много световни лидери в различна светлина“, заяви Зеленски, припомняйки разговорите и срещите си с много западни лидери.
„Видях политици, които се държат така, сякаш нямат власт. И видях не-политици, които за тези 50 дни направиха повече от някои държавници, които претендираха за лидерство“, продължава той.
Той не спомена открито потъването на руския флагмански кораб „Москва“, но похвали украинските войски, „които показаха, че руските кораби могат да стигнат… само до дъното“.
„Петдесетте дни на нашата отбрана са постижение“, добави Зеленски.
„Постижение на милиони украинци. На всички, които на 24 февруари взеха най-главното решение в живота си – да се бият. Да бъдат човеци. Да не се предадат. А и да не бъдат предатели“.
Над 500 цивилни са убити в Харковска област
Настъплението на Русия към втория украински град Харков е отнело живота на още четирима души, съобщи губернаторът Олег Синегубов. Градът, разположен близо до руската граница, е на източната фронтова линия от началото на войната и претърпя огромни разрушения.
Най-малко 503 цивилни граждани са били убити в източната част на Харковска област в Украйна, откакто Русия започна инвазията си на 24 февруари, заяви местният губернатор Синегубов. Той написа в Telegram, че сред загиналите има 24 деца.
„Това е невинно цивилно население, няма да им простим нито един погубен живот!“, пише той.
Харков, вторият град в Украйна с предвоенно население от около 1,5 млн. души, се намира на около 40 км от руската граница. Той е ключова цел за нахлуващите сили на Москва, които го бомбардират, но все още не успяват да превземат града.
В Киев е спокойно след съобщенията за взривове
В Киев вече е спокойно, след като през нощта в украинската столица бяха регистрирани няколко силни експлозии.
По-рано беше съобщено и за взривове в Херсон – до момента украинските власти не са направили публични коментари за ситуацията в окупирания от Русия южен град.
Украинските официални лица обикновено не бързат нито да потвърждават, нито да отричат медийните съобщения за взривове: основната причина е, че те не искат да дават на руските сили информация дали са уцелили или пропуснали набелязаните цели.
Потребителите на социалните медии също бяха предупредени да не публикуват снимки или видеоклипове от местата на взривовете и да не споделят данни за географското си местоположение.
Украйна съобщи, че възобновява хуманитарните коридори през девет маршрута в източната и южната част на страната, за да улесни евакуацията на цивилни граждани от засегнатите от войната региони след еднодневна пауза, която Киев обяснява с руски нарушения.
Русия: Флагманският кораб „Москва“ е потънал в Черно море
Руският ракетен крайцер „Москва“ потъна в Черно море, след като претърпя авария и пожар на борда, съобщи руското министерство на отбраната.
„По време на буксировка … към пристанището на местоназначението, корабът е загубил равновесие поради повреда, получена в корпуса, тъй като е избухнал пожар след експлозия на боеприпаси. Предвид развълнуваното море плавателният съд потъна“, цитира държавната информационна агенция ТАСС съобщението на министерството.
По-рано министерството заяви, че пожарът е овладян и корабът може да остане на повърхността, като заяви, че ще проучва причината за пожара. Министерството съобщи също, че стотици членове на екипажа са били евакуирани на други кораби в Черно море.
Украйна заяви, че корабът е бил ударен при ракетна атака.
Военният говорител на Одеса Сергей Братчук заяви, че „Москва“ е бил повреден от „крилати ракети „Нептун“, като това твърдение до голяма степен се потвърждава и от областния управител.
Потъването на военния кораб „Москва“ в четвъртък, след като бе обхванат от пожар е „голям удар“ за военноморските сили на Русия в Черно море, заявиха от Пентагона.
Русия обвини Украйна в нападения
Руски официални лица обвиняват Украйна, че е изпратила два хеликоптера през границата, за да бомбардират град в южната част на Брянска област в Русия, след като първоначално съобщи за седем ранени при обстрел.
Не е възможно да се провери веднага тази информация, съобщи АФП.
Дебат за геноцида
Лидерите от двете страни на Атлантическия океан се разминават по въпроса дали да определят действията на Русия в Украйна като „геноцид“.
Канадският министър-председател Джъстин Трюдо казва, че президентът на САЩ Джо Байдън, който обвини руския президент Владимир Путин в геноцид, е бил „прав“ в избора си на думи.
Но френският президент Еманюел Макрон, който води кампания за преизбиране, заяви, че подобни „словесни ескалации“ са безполезни. Германският канцлер Олаф Шолц също избягва да използва този термин.
Пакет от помощи от САЩ на стойност 800 млн. долара
Съединените щати представят нов голям пакет от помощи за Украйна, включващ оборудване като хеликоптери, гаубици и бронетранспортьори.
Пакетът включва оборудване, което Вашингтон досега отказваше да предостави на Киев от страх да не се изостри конфликтът с въоръжената с ядрени оръжия Русия.
Льо Пен за сближаване между НАТО и Москва
Лидерът на френската крайна десница Марин льо Пен заяви, че ще подкрепи по-тесни връзки между НАТО и Русия и ще изтегли Париж от военното командване на алианса, ако бъде избрана за президент на втория тур на изборите на 24 април с Еманюел Макрон.
След обвиненията, че е твърде близка с президента Владимир Путин, Льо Пен заяви, че е необходимо „стратегическо сближаване“ и трябва да се зададат въпроси за ролята на алианса след края на Варшавския договор.
