Днес американската космическа агенция НАСА отбелязва годишнината от историческата мисия „Аполо 11“. На тази дата преди 50 години за първи път човек спъпи на земния спътник.
Ракетата „Сатурн 5“ е изстреляна от Флорида на 16 юли 1969 г., а на 20 юли Нийл Армстронг и неговият съекипник Бъз Олдрин направиха разходка по лунната повърхност под възхитените погледи на 500 милиона телевизионни зрители в цял свят, но не и в комунистическа България.
Армстронг осигури мястото си в историята с думите си при стъпването си на лунната повърхност:
„Това е малка стъпка за човек, но огромен скок за човечеството“. Третият член на екипажа Майкъл Колинс остана в командния модул на орбита около Луната.
Впрочем, легендарната фраза на Армстронг дълго време бе предмет на спорове. Звукозаписът от онова време е с не особено добро качество и създава впечатлението, че той е пропуснал да членува пред думата човек („a“ man на английски).
Нийл Армстронг винаги е твърдял, че е произнесъл една добре построена фраза. През 2006 г. австралийски компютърен специалист потвърди неговата позиция, като намери липсващата дума благодарение на сложна програма.
Като командир на мисията „Аполо 11“, Армстронг информира контролния център в Хюстън, щата Тексас, за прилуняването на модула, пилотиран от Бъз Олдрин: „Хюстън, тук е базата на Морето на спокойствието „Ийгъл“ кацна“.
След това той прави големия скок на лунната повърхност. След около 20 минути той е последван от Едуин /Бъз/ Олдрин. Честта да направи първите крачки на Луната е трябвало да се падне на пилота на лунния модул. Според Джеймс Хансен, автор на биография на Нийл Армстронг, НАСА щяла да предпочете Олдрин пред командира на „Аполо 11“, преценявайки, че той по-лесно би понесъл товара на известността.
Двамата пионери изследват мястото, на което са кацнали в продължение на два часа и половина. Те събират 21 кг лунни скали, правят снимки и забиват американското знаме.
След това НАСА има още 5 успешни мисии до Луната. Последната мисия „Аполо“ е през 1972 г. Оттогава на естествения ни спътник са изпращани само автоматични космически апарати.
Значението на това постижение е огромно и то не се измерва само в научно-технически параметри. Със стъпването на Луната САЩ изпреварват СССР в космическото съревнование, след като изоставаха в идеологически и психологически план поради успехите на Съветите първи да изпратят човек в космоса и да осъществят първото излизане на космонавт от кораба.
САЩ освен това индиректно демонстрираха и превъзходството на своята ракетна технология, като загатнаха и за възможностите и точността на военните си ракети. Недвусмислената обява, че Западът вече е лидерът в ракетната и космическата надпревара бе потвърдена и в по-късните успешни експедиции до Луната, за които зложелателите, твърдящи, че мисията на „Аполо 11“ е измама, често дори не знаят.
Успехът на „Аполо 11“ обезсърчава СССР да продължи лунната си програма. Той бе подминат с мълчание в социалистическия лагер, но когато се разчу, зарадва /с тиха радост, че инак – лошо/ антикомунистите навсякъде, включително в България.
За разлика от мълчанието на Изток, кацането на Луната предизвика бурни овации в Западния свят.
Космонавтите бяха посрещнато като герои и останаха такива и до ден днешен. Те изпълниха дълга си и осъществиха мечтата си, а пред днешните им колеги в НАСА вече има ново, много по-голямо предизвикателство – Марс.
