Българите са едни от най-големите еврооптимисти. Това показват резултатите от проучването на „Алфа Рисърч”, проведено по поръчка на Представителството на Европейската комисия в България, в периода 16 – 25 септември 2017 г. сред извадка от 1021 души.
10 години след приемането ни в ЕС, българите възприемат по-осъзнато произтичащите от членството ползи и ангажименти и имат по-рационално отношение към общоевропейските решения по актуални проблеми.
Евроскептичните настроения към момента са в сянката на позитивните нагласи.
По данни на „Алфа Рисърч”, одобрението на българите за еврочленството е 50%. Само 16 на сто не са доволни, а 34% не могат да преценят.
Най-големи еврооптимисти са по-младите българи, с по-високо образование, активност и мобилност, жителите на столицата и големите градове, икономически активните и хората с доходи над средното ниво.
По-скептични остават възрастните жители на малките населени места, с по-ниско образование, икономически неактивни или заети с неквалифициран труд.
Проучването показва, че има съществена разлика в обществените нагласи за ефектите от приобщаването на България към ЕС.
Годината след присъединяването ни към Съюза, се е наблюдавала поляризация на очакванията.
Днес обаче 51% от българите смята, че страната ни е спечелила от членството. 26% от запитаните не са съгласни. По-сдържана е оценката в личен план: 19% от живеещите в страната смятат, че перспективите пред тях се увеличават, а 15% се възприемат като губещи.
Голяма част от пълнолетните българи възприемат ЕС като демократичен (63%), закрилящ (52%) и солидарен (52%).
Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че ЕС е бюрократичен и в по-малка степен неефективен (32%).
И в началото на еврочленството, и сега като най-важни предимства хората продължават да възприемат шансовете, които свободното движение им предоставя.
Тук е и най-значителният ръст в оценките за ползата от европейското членство – възможностите за пътуване в страни от ЕС нарастват от 15% през 2008 г. до 49% през 2017 г.; шансовете за образование бележат двоен ръст – от 4% през 2008 г. до 10% през 2017 г.; а за намиране на работа, троен ръст – от 6% до 22% за същия период.
Българите вече усещат и преките ефекти от членството ни в Европа, особено в областите, подпомагани финансово от ЕС.
Респондентите твърдят, че България е икономически и политически по-стабилна в сравнение с периода преди 2007 г. (според 40% от анкетираните); налице са значителни промени в инфраструктурата (32%) и в населените места (от 12% през 2008г. до 28% през 2017г.), разширява се достъпът на българските производители до повече пазари (26%).
Европейските правила и стандарти от източник на притеснения вече също намират място сред предимствата (24%).
36% смятат, че гласът на България се зачита в ЕС. Още един извод от допитването: всеки трети българин се чувства европеец.
През 2007 г. българите открояват като водещ проблем пред ЕС конкуренцията от икономики извън него (47%), което днес тревожи значително по-малко хора (35%).
Икономическите проблеми са изместени на по-заден план от борбата срещу тероризма (65%), общоевропейската имиграционна политика (ръст от 15% до 49%), обща външна политика и политика по сигурността (ръст от 30% до 44%), взаимоотношенията ЕС – Русия (36%).
Общо 40% от българите очакват ЕС да се развива като по-стабилен и единен, срещу 18 на сто на обратното мнение.
Българското общество обаче е категоричен противник на сценариите, които предполагат фрагментирано развитие на ЕС.
Обществената подкрепа за влизането на страната в Шенген е устойчиво висока (53%), докато приобщаването към еврозоната среща съществени притеснения и поляризирани оценки (34% го одобряват, а 45% – не).
