За първите седем месеца на 2017 г. банките в България са прибрали близо 655 млн. лв., показват отчетите на БНБ. Това значи почти 50 млн. лв. повече за периода, сравнено с миналата година. Сумите формират близо 1/3 от нетния оперативен приход на трезорите.
Таксите за обслужване започнаха да се растат чувствително последните две години, за да компенсират спадащата доходност, причина за което е намаляването на лихвите по кредитите.
Като последица от таксите и комисионите кредитополучателите почти не усещат поевтиняването на заемите. Прихващането на такси за обслужване на сметките и за операции с парите на клиентите в същото време обезценяват и спестяванията.
Официално няма обявени отрицателни лихви, но де факто хората вече плащат на банките, за да държат парите си в тях. Лихвите по разплащателни сметки в някои банки достигнаха дъното от 0.1%, а инфлацията, която от началото на годината се изчислява на над 1,5%, допълнително обезценява спестяванията. Същевременно продължава да се начислява и данъкът върху лихвите на спестяванията, който депутатите отказват да премахнат.
На целия този фон печалбата на банките за първите седем месеца е близо 800 милиона, с около 15% по ниска от първите седем месеца на миналата година, но много солидна. Но специалисти обръщат внимание, ако от сумата по статистика – на финансовия резултат се елиминира еднократният ефект на общо 186 млн. лв., постъпили през юни 2016 г. от сделката с Visa Europe, банките са направили реално с 67 млн. лв. по-висока печалба в сравнение с първите седем месеца на 2016 г.
Иначе за първите седем месеца приходите от лихви са 1.792 млрд. лв., при 1.948 млрд. година преди това. Намалението на разходите за лихви е двойно по-слабо – от 303 млн. лв. през 2016 г. на 227 млн. сега.
Анализаторите сочат, роля за добрите финансови резултати на банките имат и по-ниските им разходи за обезценки след прочистването на лошите кредити покрай стрес тестовете през миналата година.
Данните на БНБ показват, че към края на юли са извършени разходи за обезценка по кредити и вземания за 283 млн. лв., при 374 млн. лв. година преди това. За лоши кредити се смятат кредитите с просрочие над 90 дни.
Общият обем на лошите кредити към края на юли е 7.349 млрд. лв., което представлява 15.3% от всички кредити.
Роля за ръста на печалбата от банковите такси има определено оживлението в икономиката, съответно по-активното търсене на заеми за бизнес.
Брутният кредитен портфейл в края на юли стига 55.9 млрд. лв., месечен ръст с приблизително 2%.
Въпреки отрицателните лихви продължават да се увеличават и депозитите, вече стигат 79,8 млрд. лв., като в края на юли т.г. се оказват с почти 2 млрд. повече отколкото са били юли 2016-а.
Спестяванията на домакинствата са 46.025 млрд. лв. и с 5% повече отколкото преди година. Фирмените депозити са се увеличили с 10% на годишна база и стигат 19.986 млрд. лв.
