На 9 март 2020 г. се навършват 790 години от най-успешната битка в българската история. Тя е донесла вероятно най-много ползи на България наведнъж. При Клокотница армията на цар Иван Асен II /1218-1241 г./ побеждава силите на епирския деспот кир Теодор Комнин. След победата Царство България постига своето най-голямо териториално разширение в цялата своя история, а страната ни се превръща във водеща сила в европейския югоизток.
Първите десетилетие на XIII век са едни от най-успешните в развитието на България. Това се дължи на дейността на първите Асеневци, които не само че възстановяват българската държавност след 170 години византийски владичество, но за кратко време успяват да обединят по-голямата част от земите, населявани по онова време с българи в Мизия, Тракия и Македония.
Едно събитие променя корено развитието на региона. Това е Четвъртият кръстоносен поход, който вместо да освободи Светите земи в Близкия изток се насочва към столицата на Византийската империя Константинопол. Градът е превзет от рицарите през 1204 г., а някога великата Византийска империя се разпада на три държави. Сред тях водещо място заемат две – Никейската империя, която се развива в района на Мала Азия, и Епирското деспотство в днешна съвременна Гърция.
Още от самото начало в битката за византийското наследство се включва и младата българска държава. През 1205 г. при Одрин силна армия, водена от цар Калоян /1197-1207 г./, нанася поражение над рицарите на Латинската империя и пленява техния предводител Балдуин. За съжаление, България не успява да развие своя бляскав успех заради убийството на своя талантлив владетел. Неговият племенник, бъдещият цар Иван Асен, е принуден да бяга и да прекара в изгнание цели 10 години. През 1218 г. се завръща в родината и след сблъсъци с вуйчо си Борил успява да си възвърне бащиния престол.
Първото десетилетие от управлението на новия цар преминава в мир, той разчита на дипломацията и връща част от загубените при Борил територии. Благодарение на брака си с унгарската принцеса Анна-Мария, Иван Асен II получава като зестра Белград и Браничево.
България отново се издига като първа сила в региона. Самият Иван Асен не без самочувствие заявява, че съдбините на всички съседни страни зависят от неговата воля, включително и на Латинската империя.
Борбата за византийското наследство се изостря и тя противопоставя един на друг Епирското деспотство и България, които по това време са съюзници. Теодор Комнин, почувствал се достатъчно силен, решава да действа изпреварващо и преди да влезе в Константинопол, да мине през Търново.
Вероломното нападение на гърците в нарушение на мирния договор е посрещнато достойно от българите. За кратко време цар Иван Асен II успява да събере армия и да спре нашествениците край Клокотница, недалеч от днешно Хасково. Преди битката българският владетел нарежда на едно от копията да бъде забучен договорът с кир Теодор, за да напомня за неговия коварен удар. Въпреки численото си превъзходство и рицарите наемници, епирците претърпяват срамно поражение.
След битката цар Иван Асен II проявил държавнически усет, освобождавайки пленената армия на своя противник. Така обикновените гръцки войници, както разказват хронистите, завръщайки се по родните места разказали за неговото великодушие. Това улеснило завладяването на Епирското деспотство.
След битката при Клокотница цар Иван Асен ще заяви, че пленил цялата земя на кир Теодор от Одрин до Драч. Това е най-голямото териториално разширяване на България, постигнато в резултат само на едно-единствено сражение.
От 1230 г. до преждевременната смърт на цар Иван Асен през 1241 г. България отново е водеща сила в Югоизточна Европа. В този период е възстановена и Търновската патриаршия през 1236 г. Последните години от живота си Иван Асен се отказва от мечтата за Константинопол. Той разбира, че съюзът му с другата гръцка държава – Никейската империя – работи в полза на последната, а не на българските интереси.
Цар Иван Асен II умира на 24 юни, Еньовден в разцвета на силите си на 47 или 48-годишна възраст. Той оставя на своите наследници държава, която се простира на три морета и заема по-голямата част от Балканския полуостров, но над нея са надвиснали буреносни облаци, идващи от Изток. Това е Златната орда, чийто пълчища нанесат тежък удар върху България, от който тя ще се съвзема чак след 50 години в началото на XIV век.
