От 2016 г. Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Преди това е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г.
От февруари 2010 г. до март 2013 г. Весела Чернева e говорител на Министерство на външните работи. Директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г.
От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато; наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България“ от неговото създаване през април 2005 г.
От 2000 до 2003 г. Весела Чернева е работила като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България. Весела Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.
Г-жо Чернева, снощи над 2/3 от британските депутати гласуваха против сделката за Брекзит. Какво всъщност искат те, при положение, че бламираха Мей по абсолютно разнопосочни съображения. Смятате ли, че това е наговорена позиция с цел извиване на ръцете на Европа, или е просто резултат от британския политически хаос?
Снощният вот беше всъщност два различни вота. От една страна „против” гласуваха тези, които искат Великобритания да остане в ЕС. Те гласуваха срещу предложението на Мей, защото смятат, че без споразумение шансът за втори референдум е по-голям.
Другата част от опонентите на Мей са тези, които искат т.нар. „твърд” Брекзит, или Брекзит без договор. Тези две групи обединени направиха тези 230 депутати, които обърнаха хода на гласуването.
За мен все пак това предложение в този парламент във Великобритания е предложението, което събира най-много подкрепа, защото което и да е от другите две, няма да събере и толкова гласове. Парадоксалното е, че в този британски парламент не може да се произведе към момента работещо решение. Няма мнозинство за което и да е от трите решения или пък за различните подвъзможности.
Европейските лидери наблюдаваха процеса в британския парламент силно изненадани. Все пак президентът на Франция Еманюел Макрон почти в прав текст каза, че това е опит за изнудване на ЕС. Възможно ли е Европа да отстъпи пред безкрайните британски искания и да пренебрегне свои основни ценности?
Аз мисля, че ЕС много ясно каза, че отваряне и ново договаряне на условията за напускане на Великобритания няма да има. Това, което обаче е възможно да има, са нови формулировки в политическата декларация.
Политическата декларация беше онзи документ, който описва намеренията оттук нататък, т.е. преговорите за следващия етап след като Великобритания напусне. Главните насоки бяха в политическата декларация. Вероятно в нея ние ще видим някаква редакция, включително и по отношение на Северна Ирландия, т.нар. „бекстоп”.
Затова аз мисля, че Тереза Мей следващия понеделник ще внесе нещо, което ще бъде облечено като ново предложение, но всъщност ще бъде променена политическата декларация. Дали това ще успее да събере достатъчно гласове в парламента, мисля, че изобщо никой не може да каже.
Очаквате ли Тереза Мей да оцелее политически, или в близко време ще имаме нов британски премиер?
Аз съм убедена, че тя ще оцелее. Много наблюдатели я наричат „политическо зомби”, защото непрекъснато тя губи битки и непрекъснато възкръсва. Аз бих казала, че всъщност загубените битки са за нея нов живот, просто защото никой в момента не иска да бъде в нейните обувки. Никой не иска да изпие горчивата чаша на Брекзит.
Както вече казах, понеже няма мнозинство за нито един от вариантите на Брекзит, ясно е, че който е начело на държавата, ще понесе негативите на това патово положение.
Тереза Мей неведнъж казваше, че ако сделката не се приеме, няма да има Брекзит изобщо. Ката според Вас е вероятността това да се случи?
Не може да няма Брекзит. Великобритания подаде своята молба по член 50 за оттегляне от ЕС. Тя направи това преди почти две години и на 29 март ще видим изтичането на срока, в който Великобритания трябваше да се договори.
Ако тя не се договори, тогава можем да видим т. нар. „твърд” Брекзит. Това означава възстановяване на границите с ЕС, възстановяване на митата, тарифите и всички условности на търговията с ЕС, както и премахване на свободното преминаване на хора, стоки, услуги и т.н.
Другата опция е Великобритания да оттегли молбата за напускане, но аз не виждам как това може да мине без втори референдум. Вероятно, за да се стигне до това, предполагам, че ще трябва да има някаква отсрочка. За да има втори референдум, за подготовката му ще трябва време, което означава, че ЕС ще трябва да отложи този срок до 29 март вероятно с поне няколко месеца.
Това са грубо казано двата варианта, ако сегашното споразумение не успее под някаква форма или някаква нова редакция да мине през британския парламент.
Според Вас кой вариант на Брекзит би бил най-добър за българите в България и за българите на Острова и има ли някой у нас, който да се занимава специално с въпросите на Брекзит?
Най-добре би било Великобритания да не напуска ЕС. Ако обаче се стигне до Брекзит, то тогава безспорно за България най-добре би било да има договорен Брекзит, т.е. да има договор, спрямо който е ясно какви са задълженията на Великобритания и какво означава това за ЕС. Такъв тип договор предложиха ЕК и британското правителство и засега той не получи подкрепа.
Ако се стигне до твърд Брекзит, за България това не е добре, тъй като ЕК веднага ще загуби своята сила в тези преговори, страните ще започнат на двустранна основа да се договарят с Великобритания за това при какви условия техните граждани могат да останат в страната.
За България и Румъния това ще е много сложно, тъй като нашите граждани са доста високо в списъка на тези, които голяма част от британците биха искали, грубо казано, да изгонят от Острова.
Честно казано, и за ЕС като цяло това също би бил най-лошият вариант, защото това ще разбие единството на 27-те, което в момента работи изцяло в полза на съюза и най-вече на по-малките страни, които имат по-малка преговорна сила.
Ако обаче видим отлагане и възможност за нов референдум, аз се надявам, че българската страна ще използва това, за да се подготви. В момента, доколкото разбирам, позицията на България по-скоро е „да видим какъв ще е Брекзит, пък тогава ще си направим нашите сметки и какво означава това за нас”.
Много от страните членки много отдавна са направили своите разчети, своята подготовка, включително и за варианта „твърд” Брекзит. Много от европейските бизнеси, които имат ежедневно вземане-даване с британския пазар са предприели мерки, включително строят допълнителни складове, за да може стоката, която се забави поради трудности при влизане на границата, да бъде прибрана, съхранена и т.н. Оптимизират се производства и всичко останало.
Разбира се, за България това много по-малко стои на дневен ред, просто защото ние нямаме такива отношения с Великобритания. Вероятно обаче ще видим промяна на статута на учащите от ЕС. Предполагам, че тези предимства, които в момента се ползват, например за по-ниски такси, ще отпаднат.
Вероятно ще видим и доста други промени, свързани със сътрудничеството с Великобритания в най-различни области, включително и във външната политика и отбраната. Това са две области, в които тепърва трябва да видим какво ще е сътрудничеството между страните от ЕС и Великобритания.
Разбират ли българите все по-ясно, че не са желани нито във Великобритания, нито в останалите Западноевропейски страни?
Аз не мога да говоря от името на нашите съграждани, които са там и честно казано не знам кой би могъл. Мисля, че това са индивидуални решения, въпрос на себеусещане.
Това, което е важно обаче е да знаем, че досега преговорите за правата на гражданите, включително и от България, бяха провеждани от ЕК на основата на реципрочност и Комисията успя да запази доста добри условия за тези, които пребивават във Великобритания и са в т. нар. „заварено положение”.
Дали това би било така при „твърд” Брекзит, дълбоко се съмнявам. Затова за българите, които са във Великобритания, със сигурност е доста по-рисковано да планират каквото и да било, ако наистина има Брекзит без споразумение.
