Точно преди половин век, 11 куршума бяха изстреляни по Леонид Илич Брежнев.
Всичко започва на 21 януари 1969 година. Именно в този ден в 7:45 ч. офицерът Виктор Илин доброволно напуска поста си в 61-ва геодезическа единица на Ленинградския военен район на Ломоносов.
Липсата на Илин и заедно с него два пистолета Макаров скоро биват забелязани. Но тъй като през 60-те години на миналия век все още не е било обичайно да се проверяват в кафенета и летища, търсенето на бягащ офицер било трудно. Три часа след напускането на поста, 21-годишният Илин се качва на самолет до Москва.
В столицата Виктор има чичо, бивш милиционер. Илин обяснява своята неочаквана визита с почивка и желание да се възхити на тържествената среща на космическите екипи Союз-4 и Союз-5, която трябва да се проведе на следващия ден в Кремъл.
Чичото не се усъмнява в това патриотично желание и любезно предоставя подслон на госта си.
На сутринта, незабелязано, Виктор Илин краде от апартамента на чичо си милиционерска униформа. Маскировката му позволява да се смеси с тълпата и дори да се доближи незабелязано до кортежа.
Според легендата, в утрото на 22 януари Брежнев се намира във вилата си в Заречие. Генералният секретар се приготвя за работа. Интересно е поведението на неговата котка. Животното се отърквало в краката на стопанина си, препречвайки пътя му.
Неочаквано дори за самия Брежнев, той проявил импулсивност и се замислил над поведението на котката. Повикал началника на охраната и му съобщил че няма да се вози във втория автомобил от кортежа(както обикновено), а в последният.
Правителствения кортеж е бил съставен от няколко ЗИЛ-111 и мотоциклети осигуряващи охраната. Когато кортежа се приближава до кулата Боровецки на Кремъл, неочаквано от тълпата се отделил един от милиционерите. Той извадил два пистолета и открил огън по стъклото на втория автомобил Зил. За шест секунди Илин успява да изстреля 11 куршума.
Един от мотористите, съпровождащ кортежа се насочва право срещу стрелеца, прикривайки с тяло обстрелвания автомобил. Друг сътрудник на КГБ, който се оказва близо до стрелеца успява да го повали на земята.
В това време службите за безопасност започват евакуация на обстрелвания Зил. В него се намирали космонавтите Терешкова, Николаев, Береговой и Леонов. Всички успяват да се спасят, но все пак двама от тях получават леки наранявания. Береговой получава наранявания от счупеното стъкло, а Николаев е леко засегнат от един от куршумите.
Загива единствено шофьора на автомобила Жарков. Той е смъртоносно ранен и по късно умира в болницата.
Към Виктор Илин били предявени множество обвинения: дезертьорство, похищение на оръжие, убийство, разпространение на измишльотини подронващи съветския строй и др.
Мотивите за действията на офицера били съвършенно неясни. От твърди антисъветски убеждения до опит да се впечатли момичето с което Илин се разделил малко преди покушението.
Медицинската експертиза доказала че Илин е невменяем. Следващите 20 години той прекарва в психиатрична болница. През 1990 година по решение на Върховния съд бива амнистиран. Адвоката на Виктор Илин успява да осигури на клиента си дори едностаен апартамент в Санкт Петербург, където той живее и до днес, както и пожизнена пенсия.
