Неефективно е опазването и поддържането на сградите, определени като архитектурно наследство в градовете у нас. Това е основният извод от одит на Сметната палата за „Опазване и поддържане на обектите на архитектурното наследство в градска среда“ за периода от началото на 2015 средата на 2018. За съхраняването на сградите паметници се грижат две институции на държавна издръжка: Министерство на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство.
Повече от девет години след влизането в сила на Закона за културното наследство все още няма Национална стратегия за развитието на културата, в която да се определят стратегически цели за управление и опазване на културното наследство.
Сред забележките е още, че управлението на Националната система за опазване на недвижимото културно наследство не е децентрализирано. Не са създадени и предвидените в Закона за културното наследство териториални структури на Министерството на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Дейността по опазване на недвижимо културно наследство не е осигурена с необходимото количество и качество човешки ресурси. Липсва обвързаност на числеността на служителите в Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата с броя на недвижимите културни ценности и изпълнението на нормативно определените функции, отбелязват от Сметната палата.
През одитирания период от Инспектората за опазване на културното наследство са проверени незначителен брой обекти – между 0,07 на сто и 0,54 на сто на година. Дейността не се планира и отчита адекватно.
Опазването на културното наследство е отговорност на много органи и структури на национално и регионално ниво, с неясно, неточно и непълно определени правомощия и задължения – областни управители, общини, министър на културата, министър на околната среда и водите, министър на регионалното развитие и благоустройството, Светия синод на Българската православна църква и на централните ръководства на другите вероизповедания.
В резултат – стотици къщи и сгради, културни или архитектурни паметници, са разрушавани, за да се появят на тяхно място нови постройки, които често пъти нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Сгради със статут на паметници на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не се прави нищо, за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. А старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация.
