Употребата на нарицателното „Турски поток“ не се различава съществено от друга подобна формула – „Истанбулска конвенция“. Всъщност, и в двата случая става дума за пропагандно опаковане на ясно разпознаваеми гео-стратегически интереси. Ако при Конвенцията на Съвета на Европа срещу насилието над жени и домашното насилие, става въпрос за това да се подчертае чуждия характер на подобна регулация спрямо българските семейни традиции, то когато става дума за газ, определението „турски“ има за цел да ни подскаже, че това е нещо като наказание, като явяване на поправителен изпит заради блокирането на проекта за т.нар. Южен поток.
Сравнението и дори противопоставянето на Северен и Южен поток има изцяло пропаганден характер. Всъщност, по-трудно е да се открият сходства, отколкото да се посочат различията между двата проекта. Сходството се изчерпва с това, че и в двата случая става въпрос за стратегически проекти, които имат определящо значение за запазването и разширяването на влиянието на Руската федерация на европейските газови пазари. Но, пропагандната агресия се увеличи по темата за „турския“ поток, заради по-отчетливата негативна позиция на САЩ по отношение на руската стратегия за достъп до газовите пазари в Европейския съюз.
В българското публично пространство, подновяването на темата за продължението на газопровода към България, след посещението на министър-председателя на Руската федерация, придоби още по-отчетлива форма. Окуражени от това посещение, почти всички традиционни говорители на руските интереси в България решиха, че е необходимо да повторят заклинателната фраза, която се повтаря като ехо през изминалата година и половина – за необходимостта от гаранции от страна на Европейската комисия, че проекта няма да бъде спрян.
Никакви подобни гаранции не могат и не трябва да бъдат давани от страна на Европейската комисия. В сила е европейската регулация, която е еднаква за всички страни. Тази регулация пази и българския публичен интерес, доколкото не позволява заемането на монополна позиция от страна на собственика на тръбата и доставчика на природен газ. Ако бъде изградена платформата за търговия, наричана газов хъб „Балкан“, чрез нея ще мога да бъдат търгувани количествата постъпващ от различни доставчици газ. България има възможност и интерес от това да не е само транзитна дестинация, а и да организира търговията с газ за останалите страни-членки на Европейския съюз.
Руските интереси са не само в това да бъдат задържани онези около 40 % от доставките на природен газ за страните от Европейския съюз, а и да имат собствена газопреносна структура, която да осигурява монополна позиция по отношение на отделни европейски страни, както това е по отношение на България. Руската федерация не желае да остане в ролята на страна-доставчик на природен газ за Европейския съюз, а иска да има определяща роля по отношение на транзита и търговията с газ. Това е напълно разбираемо, още повече че това е един от малкото европейски пазари, на които Федерацията има значимо присъствие. Въпросът е какъв е българският интерес и как той да бъде защитен.
Преди всичко, България има действащ договор за доставка на газ от Руската федерация до 2030 година. Ако след затрудненията със Северен поток, Федерацията бърза да реализира възможностите си на юг, то България не е в подобна ситуация. Изграждането на инфраструктура на българска територия, която да остане българска собственост, но да осигури транзита на газ до Сърбия, Унгария и Австрия, е сериозна инвестиция, която не може да зависи от стратегическите интереси на държави извън Европейския съюз. По редица причини България отлага прекалено дълго изграждането на инфраструктура, която да ни свърже с европейските газови коридори. Ако това се бе случило, търговската платформа можеше да не е така критично зависима от доставката на газ от Федерацията.
Съдбата на Северен поток не трябва да бъде обвързвана с реализирането на българските интереси, които защитава европейската регулация. Ако успеем да осигурим достатъчни количества природен газ така че България да е разпределител и търговец на газ, който получава и от Руската федерация, това би било най-доброто стратегическо решение. Но, за това е необходимо да се научим да разпознаваме и отстояваме собствените си интереси, а не да се превръщаме в адвокати на чужди амбиции.
