9 май е дата с особена символна натовареност, тъй като на нея по различно време са се случили както мрачни, така и оптимистични събития. Преди десетилетия тя бе позната в България, под съветско давление, като Деня на победата над Нацистка Германия. От години обаче имаме възможност да погледнем  по-обективно на събитията от края на Втората световна война и след нея. Можем и без притеснения да си признаем, че Деня на победата за едни се оказа ден на падането под чуждо подчинение за други, между които се оказа и България. Това прави много по-смислено на днешната дата да честваме обединяването и разбирателството, които се символизират от Деня на Европа.

По съвпадение на 9 май започва германското нахлуване във Франция, Нидерландия, Белгия и Люксембург. Контрастът между тези мрачни събития и европейското обединение днес дава още един една символна линия, с която да свържем Деня на Европа. Датата има пряко значение за зараждането на ЕС, защото на нея става публикуването /9 май 1950 година/ на декларацията на френския външен министър Робер Шуман. Тя съдържа проект, чието осъществяване довежда до създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Именно тази общност ще послужи за основа на европейската икономическа интеграция и за наднационално надграждане, довело до сформирането на днешния Европейски съюз.

През 1985 г. ръководителите на страните от Европейския съюз на заседание в Милано решават 9 май да бъде честван като Ден на Европа. Оттогава до днес 9 май символизира стремежа към единство, мир и просперитет в Европа. В България Денят на Европа е обявен за отбелязване с Постановление № 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г.

За европейците Денят на Европа, на който обаче не може и да не почетем жертвите от войната, е символ на надрастването на страха от другия, различния, и на възможностите за коопериране и подпомагане в общия път към просперитет и свобода. Празникът е и израз на многобройните постижения, с които членовете на Европейския съюз с основание се гордеят и които му отреждат заслужено статута на най-доброто място за живеене в света.

Въпреки разрушенията от две световни войни, страните от ЕС заедно съставят втората по големина на БВП икономика – 18,5 трилиона долара. Тя отстъпва само на тази на САЩ, а преди Брекзит ЕС беше най-голямата икономика.

Галерия на забележителности от различни европейски столици и градове:

Най-високият стандарт на живот в света е факт именно в някои от страните члeнки на ЕС – 6 от първите 10 страни в света по размер на средната заплата са членове на ЕС, а между тях е лидерът в класацията Люксембург. Диспропорции в богатството на различните страни членки има, но за „настигането“ се полагат специални усилия, а дори и най-бедната членка на Евросъюза – България – е значително по-богата от огромната част от страните от останалия свят. По БВП на глава от населението малка България със своите 9 314 долара /2018 година/ излиза сравнима с гиганти като Китай – 10 873 долара /2020 година/ и Русия – 11 305 долара /2020 г./, без да има техните човешки потенциал, огромна територия и природни ресурси.

ЕС обхваща и държавите с най-развити и хуманни социални системи. Високата степен на образованост в повечето страни-членки осигурява както кадри за икономиката, така и по-толерантна социална среда. Това, заедно с икономическия просперитет, прави европейския блок най-привлекателния център за бежанците от Близкия Изток, централна Азия и Северна Африка. Миграцията е показателна за това къде хората смятат, че се живее добре и има перспектива.

Повечето страни от ЕС осигуряват на гражданите си напреднала здравна система. Расте и продължителността на живота. През 2017 година само в 2 страни членки на съюза тя е под 75 години, и то с много малко /България 74,8 и Латвия – 74,9/ За сравнение през същата година в огромната Русия средната продължителност на живота е 71,5 години.

Едва ли е нужно да се продължава с примерите за успехите и постиженията на ЕС, достатъчно е да се огледаме покрай себе си и да си дадем сметка за множеството роднини, приятели и познати, които преди пандемията пътуваха и работеха предимно в страни от ЕС, за да си дадем сметка какво получава всяка една държава с членството си в този елитен международен клуб.

Да проблеми все още има, често и разногласия. Тези неща ще ни съпътстват още дълго при дискусиите ни в европейското семейство, но за разлика от следвоенното устройство на Европа всеки глас вече може да бъде чут и с него се съобразяват. Търсенето на единство в многообразието никога не е било лека задача и не бива да оставяме впечатлението от временните трудности да надделее над усещането за успешно придвижване напред и за заслужено взаимно доверие. Защото да си европеец днес не означава само да живееш в географските граници на Стария континент, но и да изповядваш ценностите, свързани с хуманността.

Затова в Деня на Европа нека се поздравим както ние като българи, така и с нашите европейски приятели и съюзници, и да си обещаем да защитаваме и надграждаме постигнатото, за да остане нашата част от света най-доброто място за живеене – такова, каквото е сега!

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!