Първи тур на изборите във Франция – решаващ ден за ЕС

Във Франция се провеждат едни от най-оспорваните президентски избори в историята на републиката. Заради близките резултати между кандидатите, експертите предричат балотаж на 7 май.

Кои са кандидатите и какво предлагат?

1. Един от основните претенденти за Елисейския дворец е независимият центрист Еманюел Макрон. Той влиза в политика едва преди три години като министър на икономиката. След двугодишно управление напуска и основава безпартийното движение „Напред!“ (En Marche!), обявявайки срещу статуквото. Макрон признава, че е бил част от елита на Франция, но това не му пречи да отправя остри критики срещу „свещените крави” от социалния модел като 35-часовата работна седмица, защитата срещу уволнения и доживотните назначения в държавния сектор. Най-младият кандидат в предизборната надпревара обещава да постави мост между лявото и дясното политическо пространство.

Еманюел Макрон е смятан за сигурен участник на втория тур по няколко причини – той е ново лице в политиката и хората му имат доверие, освен това много от опонентите му – социалистите на президента Франсоа Оланд са в отстъпление, а десноцентристкият кандидат Франсоа Фийон бе замесен във финансов скандал.

Около неговата особа също има пикантерии: той е женен за учителката си от гимназията, която е с 24 години по-възрастна от него, а през февруари беше принуден публично да отхвърля слуховете, че има извънбрачна гей връзка.

Предизборни обещания:

-да бъде премахнат местният жилищен данък;

-пълно възстановяване на разходите за културни прояви, зъбни протези и слухови апарати;

-орязване на данъчните ставки за социалните придобивки на хората с ниски доходи в комбинация с данъчни спирачки за техните работодатели.

-поддържане на бюджетния дефицит под задължителните за Европейския съюз 3% от БВП;

-намаляване на безработицата от 10 до 7% в края на петгодишния президентски мандат;

-инвестиции за 50 милиарда евро и съкращаване на държавните разходи до 60 милиарда евро годишно;

-намаляване на корпоративните данъци от 33,3 до 23 на сто;

-35-часовата работна седмица да остане, а компаниите да решават чрез преговори какво да бъде реалното работно време;

-ниско платените работници да бъдат освободени от някои социалноосигурителни вноски;

-15 хиляди места в затворите, да бъдат наети допълнително 10 хиляди полицаи и де се увеличат разходите за отбрана до 2% от БВП (сега са 1,8 на сто)

-намаляване с една трета на числеността на Сената и на Националното събрание, съкращаване с една четвърт на персонала на местните власти и забрана за депутатите да назначават свои роднини като асистенти;

2. Реален шанс да се превърне в първата жена президент на Франция има лидерът на крайнодясната партия „Национален фронт” – Марин Льо Пен. Анализаторите я определят като сигурен участник в балотажа. Това би било стъпка напред за нея, тъй като на президентските избори през 2012 г. тя не успя да стигне до втория кръг и да постигне постижението на баща си (Жан-Мари Льо Пен е бивш командос, дългогодишен ръководител на партията „Национален фронт”; използва изключително остра реторика, наричайки нацистките газови камери „историческа подробност”), победен през 2002 г. на балотаж от Жак Ширак. Експертите смятат, че на балотаж тя ще загуби, но при оспорвана надпревара.

Марин Льо Пен използва силна антимигрантска и евроскептична реторика. Тя обещава референдум, подобен на британския, за напускане на ЕС. Сред плановете на 48-годишната Льо Пен е да се отърве от еврото и да принуди френската централна банка да финансира част от държавните разходи.

Тя настоява, че тези неортодоксални намерения са в унисон с антиглобализационните чувства, извели Доналд Тръмп до Белия дом и повишили вота за Брекзит на референдума във Великобритания миналата година. Не са тайна и топлите й чувства към Москва и руският президент Владимир Путин.

Предизборни обещания:

-Франция незабавно да се оттегли от Шенгенското споразумение и да въведе паспортни проверки по границите си;

-експулсиране на всички чужденци, заподозрени от разузнавателните служби;

-отнемане на френското гражданство на хора с два паспорта, свързани с джихадисти;

-лишаване на нелегални имигранти от основни здравни грижи;

-3% мито върху вноса, денонсиране на международните търговски договори, допълнително данъчно облагане за фирми, които наемат чужденци;

– да бъдат назначени още 15 хиляди полицаи и да се осигурят нови 40 хиляди места в затворите, а осъдените чужденци автоматично да се изгонват от страната;

-Франция трябва да напусне интегрираното военно командване на НАТО, но да увеличи разходите си за отбрана;

-ограничаване на миграцията до 10 хиляди годишно и невъзможност за нелегалните имигранти да узаконяват престоя си;

-повишаване на социалните помощи и да намали данъците за домакинствата и малките и средните предприятия, както и да намали от 62 на 60 години пенсионната възраст.

3. Консервативният кандидат Франсоа Фийон се опитва да спаси политическата си кариера, след като бе засегнат от скандал за фалшиви назначения. В началото на предизборната кампания той бе определян за фаворит, но подкрепата срещу него рязко спадна след като стана ясно, че съпругата му Пенелоп Фийон е получила стотици хиляди евро за работа, която не е извършвала, вкл. и докато е била негов парламентарен асистент.

Бившият премиер заявява, че не е извършил нищо нередно, но скандалът и войнственият начин, по който реагира на обвиненията, накърниха имиджа му.

Освен това 63-годишният Фийон с 36-годишен стаж в политиката бе обвинен в лицемерие заради предложенията си за шокова терапия за френската икономика – рязко съкращаване на държавните разходи, съкращаване на половин милион държавни и общински служители и отменяне на 35-часовата работна седмица.

Предизборни обещания:

-да ограничи правата на хомосексуалистите да осиновяват деца;

-затопляне отношенията с Русия;

-вместо 35-часова работна седмица, тя да стане 39-часова;

-намаляването с половин милион на числеността на работещите в държавния сектор;

-повишаване на пенсионната възраст от 62 на 65 години;

-помощта за безработни да е 75% от последната заплата при последващо постепенно намаляване;

-съкращаване на държавните разходи в размер до 100 милиарда евро за пет години и нулев дефицит в края на този период при 3,76 на сто от БВП сега;

-намаляване на данъците и социалноосигурителните вноски;

-повишаване на ДДС с два пункта и намаляване на данъка „Богатство“;

-намаляване на корпоративния данък от 33,3 на 25 на сто;

– увеличаване на числеността на полицията и жандармерията с 10 хиляди и броя на леглата в затворите, с 16 хиляди;

– отнемане на гражданството на лица, сражавали се като джихадисти, и за обявяването им за персони нон грата;

-преразглеждане на Шенгенското споразумение в частта за външния и вътрешния граничен контрол;

-настоява за по-плътно сближаване между страните от еврозоната

4. В челната четворка се нарежда и кандидатът на „Лявата партия” Жан-Люк Меланшон – той е поклонник на кубинския революционер Фидел Кастро и бившия венецуелски президент Уго Чавес и противник на германския канцлер Ангела Меркел. Въпреки че е евродепутат, той е противник на Брюксел и това личи в обещанията му. Подобно на Доналд Тръмп и Меланшон разчита на социалните мрежи, дори се хвали, че в Ютуб (Youtube) има повече последователи от американския президент.

Предизборни обещания:

-Франция да похарчи 100 милиарда евро за жилищно строителство и проекти за възобновяеми енергийни източници;

– да обложи с 90% данъчна ставка лицата с годишни доходи над 400 хиляди евро;

– да отхвърли правилата на ЕС за ограничаване на бюджетния дефицит;

– референдум за „Фрекзит”, ако Меркел и другите лидери не се откажат от курса за икономии;

-иска да национализира ключови сектори като летищата и автомагистралите;

-да създаде огромна държавна банка;

-да легализира канабиса;

-девалвация на еврото с цел засилване на търговската конкурентноспособност;

-вето върху договорите за свободна търговия и иска да се сложи край на политическия контрол върху Европейската централна банка;

-да извади Франция от МВФ и НАТО;

-конституцията на Франция да бъде пренаписана, като бъдат ограничени пълномощията на президента и той да може да бъде свалян с народен вот;

-обявява се за премахване на Сената – горната парламентарна камара.

Без шансове да влязат в Елисейския дворец са социалистът Беноа Амон, Никола Дюпон-Енян от партия „Дебу ла Франс” („На крак, Франция), Филип Путу – „Нова антикапиталистическа партия”, Натали Арто (партия „Работническа борба”), Франсоа Аслино, Жак Шеминад, Жан Ласал.