През февруари, базираната в Токио ПР компания „Съни сайд ъп” (Sunny Side Up) обяви, че служителите й могат да си тръгват по-рано от работа в последния петък на всеки месец.
Проблемът? Никой не искал да го направи. Въпреки позволението на компанията, всички служители си стояли на местата.
„Това не е в стила на японците”, обясни Юта Хатори, директор на отдел в компанията. „Според японската работна култура е заложено да се работи здраво, всички работят толкова много часове и никой не си тръгва по-рано.”
Идеята е част от нова правителствена инициатива, обявена на 24 февруари, която цели преодоляване на трудовата дисциплина, преумората и дългите работни дни. Веднъж в месеца – Премиум петък – служителите са окуражавани да си тръгнат от работа в 15 часа с надеждата, че малко свободно време ще намали стреса на работното място. Това обаче се оказва по-трудно от очакваното.
В компанията на Хатори, чийто слоган е „нека да се забавляваме”, са необходими много стимули, които да изкарат работниците през вратата. „Трябваше да им дадем бонуси”, обясни мениджърът.
Всеки служител, който се съгласял да си тръгне в 15:00 в последния петък на месеца, получавал плик с пари – 3 200 йени или 28 долара. Някои от тях отивали в бар, а други – да играят футбол.
Все още обаче много хора се чувстват несигурни да напускат работното си място по-рано. В другите държави намаленото работно време може да звучи като страхотна идея за работниците, японците посрещнали правителствената идея с безпокойство.
Първо шефът
Късно следобед в четвъртък, Гиан Номачи бутал количка, пълна с празни кутии извън медицинска лаборатория в префектура Хього. Тя доставя обеда на служителите.
„Бих искала да участвам в Премиум петъка, но просто няма начин”, коментира 26-годишното момиче. „Невъзможно е да си тръгна по-рано от работа.”
Тя би била склонна да го направи, ако шефът й също си тръгне по-рано. Но преди това да се случи, никой работник не трябва да си го помисля.
„Това е типично мислене за Япония, страна, в която работниците стоят извънредно на работа, без да им се плаща за това”, коментира Париса Хагериън, професор по японски мениджмънт в университета „София” в Токио.
„Отчасти това се случва заради недостиг на работна ръка, затова всички са претоварени. Просто няма кой да свърши цялата работа. В една компания, в която няма достатъчно персонал, никой не може да си тръгне по-рано, защото задачата няма да бъде изпълнена.”
Японската трудолюбивост достига критични нива и предизвика правителството да действа. Редица смъртни случаи по време на работа са регистрирани в страната.
Има случаи и на самоубийства – 24-годишната Матсури Такахаши сложи край на живота си на Коледа през 2015г. Стана ясно, че тя е работила повече от 100 часа допълнително през месеца. Момичето оставило бележка на майка си: „Защо всичко е толкова трудно?”
Тя е една от 2 159-те служители през тази година, чиято смърт е предизвикана от претоварване. През октомври, правителството излезе с доклад, според който ¼ от компаниите карат служителите си да работят над 80 часа допълнително през месеца. Правителството смята, че тези служители са изложени на риск.
В отговор, министър-председателят Шиндзо Абе търси начин да облекчи натоварването на японците, насърчавайки ги да се включат в Премиум петъка.
Миналият месец, денят съвпадна с цъфтежа на вишните, пролетен ритуал, при който местните и туристите се отправят към парковете, за да се любуват на цъфналите вишни. Денят обаче съвпадна и с края на Японската фискална година – това означава, че прекалено много компании бяха твърде заети, за да освободят служителите си.
Никой не си тръгва първи
Социалното напрежение да останеш на бюрото си, докато колегата ти стои, често означава, че хората остават до късно през нощта на работа. Това няма как да се промени със свободните петъци.
Ще е дори още по-трудно за чужденците, които не се справят много с японската култура и професионални норми. Много чуждестранни компании отварят врати в 6 сутринта, а работният ден трае 10-12 часа.
Независимо от инициативата на министър-председателя, Премиум петъкът все още не е особено популярен, дори при правителствената администрация.
В 09:00 звън напомня на всички работници да заемат местата си, в 13:00 друг им съобщава, че е време за обяд. Звънчето в 17:00 слага края на работния ден, но никой не си тръгва. В 21:00 нов звън им съобщава, че е крайно време да си ходят и въпреки това много остават.
