Преминавайки от богатството през разрухата, някои от най-големите графове в света днес не изглеждат както преди. Те са загубили част от богатството и красотата си. Ето някои от най-емблематичните примери за градове, които са познавали и по-добри дни:
№1 Дамаск, Сирия
Най-старият непрекъснато обитаван град в света – Дамаск е основан през третото хилядолетие преди Христа и е бил част от 42 различни държави през дългогодишната си история. Градът на жасмина претърпял дълбоки промени и достигна екстремни върхове и спадове.
Възходът му бил през XI век пр. Хр. при арамейците, а по-късно бил превзет от римляните. Дамаск се превърнал в процъфтяваща столица до II век, когато градът бил западният край на Пътя на коприната. Тогава той бил ключов търговски и културен център.
Дамаск преминал в ръцете на византийците през 476г. и станал известен със своята спираща дъха красота и великолепие.
Легендата разказва, че пророкът Мохамед, по време на пътуването си от Мека до Сирия, наблюдавал града в далечината и казал: „Човек трябва да влезе веднъж в Рая и това е след неговата смърт”.
И така векове наред Дамаск е бил сред най-проспериращите градове в света. Но не и днес. Към днешна дата, мястото тъне в разруха, безлюдно е, а хората са по-бедни от всякога.
№2 Багдад, Ирак
Подобно на Дамаск, Багдад също има дълга, често пъти размирна, история. След падането на Умаядите, Абасидите решилит да основат своя собствена столица, далеч от Дамаск. Затова се заселили на мястото в Месопотамия, близо до руините на Ктесифон и Вавилон. Калиф Ал-Мансур е построил първата сграда в новия град през 762г. и по този начин дал началото на Багдад.
Градът се намира на брега на река Тигър – важно търговско кръстовище. Калиф Ал-Мансур събрал най-добрите архитекти, инженери и занаятчии и се заел с изграждането на грандиозен град, уникален за времето си. От архитектурна гледна точка, той представлява перфектен кръг.
Броят на жителите постепенно се увеличил и градът започнал да процъфтява. В началото на X век Багдад бил най-големият град в света с население от почти 1 милион души. Той бил и най-богатият град на Планетата, известен културен и образователен център.
Славните дни насилствено приключили през 1258г. с монголската обсада. Сили, под командването на Хулагу хан, обсадили и опожарили града, избивайки голяма част от населението. Нашествениците разграбили и разрушили къщи, джамии и други сгради, сред които известната библиотека „Дом на мъдростта”.
Дните на славата стигнаха до рязък и насилствен край през 1258 г. с монголската обсада на Багдад. Сили под командването на Хулагу хан обсадили, заловили и уволнили града, избивайки повечето от жителите. Нашествениците разграбиха и разрушиха домове, джамии, болници и други сгради и разрушиха известната библиотека на Дом на мъдростта на града.
Багдад бил построен отново, но никога не успял да възвърне престижа си. Градът бил контролиран от монголците, по-късно и от Османската империя. След разпада й, Багдад попаднал под британски контрол и се превърнал в столицата на новата държава Ирак. През 1923г. петролът се превърнал в основния поминък на населението.
Оттогава поредица от конфликти, завършващи с война, довели до опустошението на града.
№3 Буенос Айрес, Аржентина
Градът бил основан през 1536г. от испанските конкистадари. През 1816г. бил обявен за столица на независимата Аржентина. В края на XIX век той се радвал на огромен успех. Буенос Айрес бил икономическият център на една от най-силните държави по онова време.
През 1895г. Аржентина можела да се похвали с най-високия БВП. Икономиката на страната започнала главоломно да расте от 1880г., когато износът на животни и зърно скочил. Те били транспортирани от плодородната Панама до Буенос Айрес чрез новопостроените железници и се изнасяли за целия свят. Столицата процъфтявала, хората бързо забогатели, започнали да прииждат много имигранти от Европа – главно от Испания и Италия.
Градът претърпял модернизация в края на XIX и началото на XX век. Построени били елегантни улици и площади, били издигнати пищни обществени сгради, а богатите построили огромни имения.
Икономическият растеж се забавил след 1905г., но до началото на 30-те години всичко било горе-долу поносимо. След това започнал рязък спад. Голямата Депресия застигнала страната и ударила силно икономиката.
По същото време се сменило управлението на страната – военното правителство довело със себе си нестабилност.
Днес Буенос Айрес е град с избледняло величие, с БВП равен на Далас. Много от големите сгради, построени по онова време си стоят, но нивата на бедност и престъпност са значително по-високи, отколкото в северноамериканските и европейските градове. Населението все повече обеднява.
№4 Хавана, Куба
През 50-те години на миналия век парите в Хавана почти валяли от небето. Куба имала един от най-високите БВП. Почти всички притежавали автомобили и телефони. По същото време имало бум на захарната индустрия и туризма. Хавана можела да се похвали с луксозни хотели, казина, бутици. Градът привличал богати инвеститори и туристи, които искали да се докоснат до луксозния живот.
Градът процъфтявал икономически, но зад бляскавата фасада стояла прогнила и корумпирана система. Неравенството между бедни и богати било очевидно още в края на 50-те години на миналия век. Куба се управлявала от репресивния диктатор – генерал Батиста. Държавата била измъчвана от организирана престъпност, наркотици и проституция.
През 1959г. започнала Кубинската революция, водена от Фидел Кастро. Той успял да свали управлението на Батиста, но страната вече не била същата. Брутният вътрешен продукт рязко тръгнал надолу. Америка наложила ембарго на страната, което разтърсило икономиката. Оттогава Хавана е замръзнал във времето. Днес по улицата се срещат почти същите автомобили като по онова време.
В началото на 60-те години всички предприятия били национализирани. С подкрепата на СССР, икономиката продължила да се движи, но в края на 80-те години, инфраструктурата на Хавана се разпаднала. Анти-градските политики довели до масов глад, липса на финансиране и разпад.
След разпада на Съветския съюз през 1991г., субсидиите за Куба пресъхнали, а бившите й търговски партньори й обърнали гръб. Икономиката се свила, стандартът на живот се сринал. Жителите на Хавана изживявали най-тежките си времена. Те прибягвали до най-гнусни начини за оцеляване, сред които да ядат домашните си любимци, бракониерствали и животни от местната зоологическа градина.
В средата на 90-те правителството обявило няколко икономически реформи, целящи да повишат чуждестранните инвестиции и да отворят страната за туристи.
Реформите довели до някакъв ефект, освобождавайки парични средства за редица проекти за обновяване на старата Хавана. От 2011г. кубинците получили право да си отворят собствен бизнес.
След смъртта на Фидел Кастро през 2016г., брат му Раул поел властта и Куба останала под комунистическата диктатура. Въпреки неотдавнашното възраждане, Хавана е много беден град. Жилищата и здравеопазването, например, са силно субсидирани, но средностатистическият жител на града печели по около 20 долара на месец.
Куба остава комунистическа диктатура. Въпреки неотдавнашното възраждане на Хавана, градът е много по-беден като цяло в относителен смисъл, отколкото през 50-те години на миналия век, макар че равенството в доходите се е подобрило. Жилищата, здравеопазването и т.н. са силно субсидирани, но типичният жител на града печели само $ 20 на месец.
