Президентските избори в Украйна не дават основания за оптимизъм. Пет години след руската инвазия, украинското общество изглежда разделено и дезориентирано. Големият брой кандидати, както и резултатите от първия тур очертават обхвата на дълбоката политическа криза, в която бе тласната страната. По всичко изглежда че усилията за дестабилизиране на Украйна ще продължат.
Руската федерация продължава да търси възможности за задълбочаване на политическата криза в Украйна. Но другият ключов фактор е неубедителната позиция на Европейския съюз и НАТО. Липсата на реалистична перспектива за евро-атлантическа интеграция на Украйна, под засилващия се натиск на руската хибридна агресия, почти напълно изчерпа енергията за промяна.
Минските споразумения бяха не само грешка на европейската политика, но и сигнал, че Европейският съюз няма единна позиция по отношение на руската инвазия. Вече пет години драстичното нарушаване на международното право не получава адекватен отговор, а това насърчава във все по-голяма степен амбициите на Кремъл. Руските полит-технолози заложиха на драматургията на политическия фарс и поне засега изглежда, че успяха да постигнат резултат.
Въпреки че никога не са разбирали Карл Маркс, част от тях явно решиха да потвърдят думите му, че в историята нещата се случват първо като трагедия, а след това като комедия. Налагането на Виктор Янукович за президент на Украйна бе под заплахата за федерализиране на страната. Този „манджурски кандидат” на Федерацията бе драматичното лице на руските имперски амбиции. Днес имаме друго лице – Володимир Зеленский, на което явно е отредена ролята на повторение чрез комедия, която все повече прилича на фарс.
Ако все пак някой продължава да смята, че телевизионният комик наистина е един сравнително млад човек, който иска да върне на украинците тяхното национално самочувствие, да ги освободи от корупцията и да ги поведе към Европейския съюз, достатъчно е да погледне името на неговата политическа формация – „Слуга на народа”. Изборът на име овечидно е изисквало повече време на руските полтит-технолози, но все пак са успели да лансират забележително плоско клише, което не оставя място за никакви съмнения относно насоката, в която Зеленский би могъл да развие своята политическа кариера.
Ако и това не помогне, нека поне се вгледаме в новата фаза на пропагандната атака, която съпътства изборите в Украйна. В нея все по-често се говори за военни измерения на противопоставянето, а в пристъп на нездрава веселост, някои от руските полит-техонолози заговориха за това, че Зеленский има опасност да бъде убит преди втория тур. Усилието за героизиране на комика не може да остави съмнения за залога, който вижда Федерацията в неговата евентуална победа.
Изглежда твърде вероятно да сме свидетели на „италиански сценарий”. Популярният телевизионен комик Бепе Грило създаде своето движение „Пет звезди” с подобни призиви за борба с корупцията и освобождаване на Италия от хватката на политическите партии. Популярността на това движение изненада дори самите италианци. След дълбокия и пълен провал на италианските политически партии, при запазването на влиянието на Лигата в северна Италия, днес сме свидетели на коалиционното управление между левия социален популизъм и крайния десен национал-популизъм. Нещо подобно би могло да се случи и в Украйна, ако Зеленский успее да спечели президентските избори.
Хипотетично е възможно част от украинските избиратели да са реализирали т.нар. стратегически вот. Разбирайки, че изборите няма да доведат до резултат на първи тур, мнозина биха могли да решат, че могат да гласуват за Зеленский, за да покажат че не харесват никого. Този протестен по своя характер вот на първи тур, би могъл да се трансформира в нещо по-различно, което да даде шанс на Петро Порошенко на втори тур, но дори и това да се случи, подобен резултат няма да даде отговор на дълбоката политическа криза.
Порошенко не се справи нито в отношенията си с Европейския съюз и НАТО, нито във вътрешнополитически план. При отсъствието на отчетлива и настойчива евро-атлантическа подкрепа за реформите в страната, президентският екип не успя да убеди украинците, че е в състояние да изгради нова перспектива за развитие. Съдбата на Порошенко, сама по себе си, има малко значение за бъдещето на Украйна. Евентуална, колкото и малко вероятна да изглежда, негова победа ще стабилизира временно статуквото, без да даде нов тласък за развитие.
Разрушаването на общественото доверие в демократичните реформи може да има опасни последици. Ако преди почти десет години заплахата беше за разцепване на Украйна, то днес изглежда все по-вероятно страната като цяло да изпадне в сецифичен политически „дрейф”, да продължи за дълъг период от време да се лута, ставайки все по-зависима от Руската федерация. Вместо да разширява окупационната си програма, Федерацията би могла просто да продължи да се възползва от Украйна без да носи каквато и да е отговорност за нейното бъдеще.
Подобен сценарий увеличава рисковете пред цялото евро-атлантическо пространство. Ако временно в Молдова успяха да неутрализират про-руския си президент, то опасенията от разрастване на руската агресия изглеждат напълно обосновани. България продължава да се намира в зоната на най-активната руска пропагандна война. Изходът от изборите за Европейски парламент ще покаже дълбочината на пораженията, но няма съмнение, че поне засега, имперските амбиции на Руската федерация следват неотклонно своя ход, докато отговорите, които евро-атлантическата общност успява да даде остават колебливи и непоследователни.
Важно е да се опитаме да оценим риска от сценария с „телевизионен комик” в българските условия. Теле-популизмът е изключително мощно оръжие, а в българските условия той успя да създаде три политически партии. Изпробването на сценария в Украйна може да ускори подготовката на поредния „комик”, който да „поведе народа” и у нас.
Тогава вече фарсът ще бъде наистина драматичен.
